<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/04/girl-2220700_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Имате ли малки камъчета в душите си? Навярно имате, всеки един от нас има. Какво правите с тях, кътате си ги като спомени или пък ги складирате, като белези? Няма значение важното е да имате камъчета. Една поука от притча прочетена наскоро гласеше: „Ако сам не си простиш и Господ не може да ти помогне.“ Е, напълно вярно, но така ли прощава сам на себе си грешките и вините си човек. Така ли забравя миналото лесно и продължава напред в светлото бъдеще? Практически живота ни е, като един голям склад. Живеем, живеем и трупаме – на този рафт малко тъга, на онзи малко любов, на другия до него малко илюзии… И така в един момент в края на живота ни сме понатрупали склада. Пред Бога обаче отиваме „голи“ само по една прозрачно чиста душа пълна с парченца спомени. Тялото ни склад изчезва, защото е тленно, но душата ни пази все още всичко онова, което с годините сме трупали.</p> <p>Е, това са нашите си лични свещени камъчета, онези които са ни радвали, ту пък са ни натъжавали. Камъните на болката и мъката, на щастието и любовта – камъните на предателството и себичността. Тежат ли ви тези камъни? Тежат ви! Цял живот си ги носим, но някак си незабележимо. Като дойде време за равносметка и сякаш душата ни натежава. Всичко онова, което сме трупали в нея става осезаемо и ни напомня за всяка една крачка, която сме правили – от раждането ни до самата ни тленна смърт. Да си пазите душевните камъчета, много са ви важни – празната душа е половин душа. И да се научите да си прощавате. Никой не е променил миналото и вие няма да го върнете и поправите. Живейте, къде добре, къде зле, къде правилно или грешно – живейте, че връщане няма! Като дойде един ден време за равносметка, простете си, та да ви прости и Бог. Няма безгрешни хора – има само живели и не живели. Изборът си е лично ваш, колкото повече камъчета в душата, толкова по-пълноценен живот.</p>