<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/10/girl-2424116_640-e1507531087609.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>„Запомни! Запомни! Не можеш по предварителен чертеж да построиш нито един свой ден. Колкото и да го планираш, да го монтираш, той като лава руква и те повлича в друга, непредвидена посока.</p> <p>Какво ти остава да правиш? Не е възможно да впрегнеш деня си в баражи. Нужна ти е друга, по-изтънчена подготовка. <strong>Да умееш да посрещнеш мига, да не го изпуснеш, да откриеш мълнийно с какви възможности е зареден той…</strong> <strong>Понеже никога не можеш да натъкмиш всичко според собствения си модел, ти не се радваш на ненадейното, на онова, което е съвсем различно от твоя беден шаблон и носи безкрайно повече вероятности.</strong> Ти си неспособен да му откликнеш и поддадеш, да му помогнеш, да развиеш и освободиш заряда му. А може би тъкмо такава гъвкавост и отзивчивост към импровизатора миг е талантът да живееш…</p> <p>*** „Мъжете се влюбват не в нас, а в собствения си образ, който откриват в нашите очи. Може би затова новата позната им е по-интересна. Могат да я удивят, да се представят други, да се обновят. После, щом и тя ги опознае, им става неинтересна и бягат при друга. <strong>Всъщност те бягат от себе си.</strong>„</p> <p>*** „Страшен изглежда светът, когато си с лице в едната посока, <strong>а с мисъл и сърце в съвсем противоположна…</strong>“</p> <p>*** „Затворете се в къщи, свийте се в охлювната си черупка, станете пепеляви, кротки, плахи, и никога нищо ярко и разтърсващо няма да ви се случи. Или почти нищо. <strong>Живот без задъханото присъствие на Случая е мъртвило.</strong> Самото предусещане, че може да те връхлети нещо непредвидено, че изобретателният Случай диша нейде в тила ти, че те причаква зад оня гребен на планината, зад оня дънер – това придава на дните тръпчивия жизнен сок. <strong>Да си нащрек: нещо ти предстои! Това е може би истинското съществуване. В такива мигове на изтръпване пред неизвестното влизаш в контакт с всичко.</strong>“</p> <p>***„Дали най-голямата ми грешка не бе <strong>страхът от грешката</strong>? Тоя страх да не сбъркам! Той спъваше всяка моя стъпка, запушваше всеки мой порив, караше ме все да спирам сред път. Страхът от грешка предизвиква верижна реакция от грешки. <strong>Аз бях изгубила себе си. Постоянният страх от грешка е най-опасен климат за младостта.</strong> Защо пък да нямам право да бъркам? Аз бях много млада. Можех да си позволя смелостта да сгреша.“</p> <p>***„<strong>…Любимо момиче, любима майка, любим дом, любима специалност, любими другари</strong> – всичко това е чудо и повечето хора през целия си дълъг живот не стигат дори до едно от тези насъщни неща…“</p> <p><em>Блага Димитрова</em></p> <p>Източник: Gnezdoto.net </p>