<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/04/wings-1940245_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Емоциите – човешкия дар или недостатък? Онези кълбета чиста проба мъка, щастие, любов, омраза, завист или пък благородство бушуващи в нас. Емоцията у един човек е и проклятие, и благословия. Понякога емоциите ни пречат, а често пъти всячески се опитваме да ги потиснем и заврем в ъгъла на съзнанието си. А дали трябва? Една емоция е чисто и породено от житейско събитие състояние. На ден в човешката душа, ум и съзнание се блъскат хиляди по-малки и по-големи съдбовни решения. Ако в даден момент осъзнаем това и се втренчим в него – навярно ще претоварим емоционалния си багажник и ще експлодираме. Затова да „танцуваш“ с емоциите си е много по-хубаво, отколкото да се бориш с тях.</p> <p>Времето така или иначе неумолимо тече. Него, никой и нищо не може да го спре. Един ден седейки на дивана вкъщи навярно ще си кажете – „да бях дал воля на емоциите си повече“ или пък „съсипах се от това отдаване на всяка една емоция“. Старата максима за златната среда важи за всичко в човешкия живот.</p> <p>Да се потопиш напълно в бурята от емоции или пък напълно да се опиташ да я заглушиш, само и единствено води до неравновесни пътища и друмища. Погледнете на бушуващите във вас емоции, като на танцуващи разнообразни по цвят цветя под ритъма на променливия вятър. Всяка една от емоциите ни си има своите краски и определено трябва да бъде приета такава, каквато е. Да се поеме в един танц на щастието или тъгата, на обичта или омразата и да се остави бавно на времето – да я запази или излекува.</p> <p>Емоциите са част от ежедневието, ако си поставите за цел да се борите с тях или да ги потушавате, то все едно да се борите с тлееща жарава. Понякога, колкото и вода да и хвърляте вятърът я разгаря отново и отново. Обичайте емоциите си, оставете се да ви завладеят, но не и потопят. Позволете им да ви накарат, да се почувствате живи и пълноценни, както нищо друго на света. Изживейте живота си в един непрестанен танц, ту бърз, ту по-бавен, танц на емоционалната ви същност, а не на борба със сърцето и душата ви.</p>