<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/11/coffee-2608864_640-e1511594962937.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Добро утро, любов моя!</p> <p>Буден ли си или все още сънуваш?</p> <p>Защото аз вече се събудих. От онзи прекрасен сън, в който бях безкрайно щастлива. Сън за мъж и жена, които толкова истински и безрезервно се обичат, въпреки всички и всичко. Въпреки трудностите и различията, въпреки препятствията и кривванията от правия път. Ала всеки сън, колкото и хубав да е, си има своя край, нали? И аз вече се събудих.</p> <p>Любов моя, прости ми!</p> <p>Обичах те прекалено много, нали? Загубих се някъде там по пътя, по който бяхме тръгнали… към щастието. <b>Исках прекалено много, давах прекалено много, вярвах прекалено много…</b></p> <p><strong></strong></p><strong> </strong><p></p> <p>Исках само да усетя любовта с всички нейни радости и болки, прекрасни мигове и изпитания, с усмивките и сълзите, които носи. Исках да усетя всичко с цялата си душа. До болка!</p> <p>Любов моя, научих толкова много неща.</p> <p>Научих се, че колкото и перфектен да ти се струва човекът до теб, той също си има своите недостатъци. Те, обаче, могат да са и симпатични, но само ако ги приемеш.</p> <p>Научих също, че избереш ли да живееш с човек, няма как да не промениш нещо в себе си. Научих, че компромисите са най-трудното нещо в една връзка, но разбереш ли, че понякога трябва да отстъпваш, за да може да видиш усмивката на другия, то си научил всичко за една връзка.</p> <p>Научих, че по пътя към щастието много ще се греши. Ще нараняваш, ще те нараняват, но няма нищо по-хубаво и истинско от прошката. Да простиш на другия, да простиш на себе си.</p> <strong> </strong> <p> </p> <p>Любов моя, чуй ме!</p> <p>Само един съвет искам да ти дам. Ти си добър човек, ти си истински – обичаш, грешиш, извиняваш се, прощаваш, смееш се, плачеш, обичаш света.</p> <p>Ала помни от мен – достойнство и его са две различни неща.</p> <p>Винаги бъди мъж на място, винаги имай достойнство, но не забравяй – това, което егото може да ти причини, на теб, на другите, на любимия човек, никой и нищо не може да го причини.</p> <p><b>Егото е най-големият враг на хората, на любовта, на щастието.</b></p> <p>Ти може да се промениш, да станеш по-добър, да бъдеш по-разбран, по-спокоен, по-смирен, само ако позволиш на сърцето ти да те води. На сърцето, не на егото.</p> <p>Любов моя, обичам те, но мразя егото ти! Ти ме правиш най-щастлива, ала то ми причинява най-голямата болка.</p> <p>Не случайно думата „его“ е само в единствено число и буквално се превежда „Аз“.</p> <p>Любов моя, пожелавам ти един ден да разбереш, че в живота може да се раждаш сам и сам да умираш, но няма нищо по-хубаво да го споделиш с някого. <b>Няма нищо по-хубаво от това да има „Ние“!</b></p> <p><strong></strong></p><strong> </strong><p></p> <p>Любов моя, прости ми за грешките, защото аз знам, че много греших. Ала човек съм, не съм идеална. Прости ми, че исках да споделя с теб и радост, и болка, ала не разбрах, че точно тогава ти си искал да останеш сам. Понякога е хубаво човек да е сам, да. Ала само понякога…</p> <p>Любов моя, обичам те. Дори недостатъците ти обичам. Усмивката ти обичам. Смеха ти, очите ти, душата ти, ината ти, дори.</p> <p>Ала никога не се научих да обичам това твое его, това твое „Аз“, заради което „Ние“ си остана само хубав сън.</p> <p>Жената, която те обожаваше</p> <p> </p> <p><b>P.S.: Когато се влюбите в един човек, смачкайте проклетото его. Не позволявайте да загубите щастието си, заради „Аз“.</b></p> Автор: Надежда Георгиева Източник: iwoman.bg