<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/10/paper-1100254_640-e1508224794264.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>В стари, прастари времена имало едно племе, което се наричало Любов, и всеки негов член също се наричал Любов. Една Любов била скромна и кротка, друга – яростна и ревнива, трета – силна и дълбока, много били в племето, всичките различни.</p> <p>От племето Любов обичали да наблюдават хората, било им жал за тях. Хората безцелно блуждаели по света, правели грешки и не се учели от тях. Не умеели да се учат.</p> <p>Веднъж една мъдра Любов казала: „<em>Да идем при хората и да ги научим да обичат и да живеят</em>„. Идеята допаднала на останалите. И те тръгнали…</p> <p>Оказало се обаче, че сърцата на хората вече се били заселили представители на много други племена. Вътре били Страхът, Подлостта, Гневът, Лъжата, Глупостта, Предателството, Съмнението, Отчаянието, кого ли нямало там.</p> <p>Те отчаяно се борили да владеят човешкото сърце, но Любовта победила и помогнала на човека да изгони всички неприятни обитатели. Сега безграничната Любов властвала в човешкото сърце.</p> <p>Но един ден мъдрата Любов се затъжила. Тя искала да тръгне да търси Щастието (нейния спътник от другото племе, което се наричало Щастие) и казала за това на човека. Той помълчал и отговорил:</p> <p>„<em>Как без теб ще успея да опазя сърцето си от узурпатори?</em>“ Любовта се замислила и казала: „<em>Ние ще построим в сърцето ти висока стена и на тайно място в нея ще направим врата. Когато намеря Щастието и се върна с него, ще си отворя с моя ключ. Дотогава никой не може да попадне в сърцето ти.</em>“</p> <p>Човекът се съгласил и помолил Любовта да се връща бързо. Любовта се страхувала, че човекът ще я забрави и затова оставила в сърцето му своята приятелка Тъга.</p> <p>Любовта бродела по света, срещала свои съплеменници, които също търсели своето Щастие. По целия път Любовта била преследвана от изгонените от човешкото сърце Отчаяние, Съмнение и прочие чувства, те ходели по петите й и се опитвали да я сломят.</p> <p>Веднъж, когато Отчаянието почти било завладяло Любовта, тя била на брега на океана. И тогава видяла Щастието. Веднага разбрала, че това е то. Седяло на пясъка, гледало залеза, любувало се на лъчите на захождащото слънце във водата и на преливащите се вълни. Любовта седнала до Щастието.</p> <p>„<em>Чаках те!</em>“ – казало то …</p> <p>Така се намерили и събрали Щастието и Любовта. Родили им се деца. Но враговете им не ги оставили на мира. Проклели целия им род със слепота. Това не пречело на Щастието, Любовта и децата им, защото те били заедно.</p> <p>Но един ден Любовта се сетила, че оставила някъде там един човек с Тъга в сърцето, който я чака да се върне. Щастието и Любовта се хванали ръка за ръка и тръгнали да търсят човека.</p> <p>Търсят го и днес…</p> <p>Понякога измамници крадат ключа и в човешкото сърце се промъкват имитатори – Страст, Ревност, Желание да притежаваш другия на всяка цена.</p> <p>Понякога Любовта и Щастието се натъкват на стената в човешкото сърце, но не могат да намерят вратата, нали са слепи…</p> <p><strong>Така че, ако ти се струва, че любовта те е забравила, спомни си тази притча. Може би в този момент Любовта и Щастието са пред стената на сърцето ти, но не могат да намерят вратата. Помогни им. Ключ те си имат…</strong></p> <p><em>източник: dama.bg</em></p>