<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/04/woman-731887_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Светлината на душата ти може да заслепи хиляди слънца и светлините им, ако можеше да се вижда. Тази така характерна и невидима светлина носи всеки човек, колкото повече страдаш, толкова по-светла е душата ти! Парадокс, но доказан от хиляди години, сред хиляди нации и заложен в генома на човешките същества. Може би, за да достигнеш до едно по-осъзнато и извисено съществуване се откъсваш от всичко човешко, но тогава защо ти е тази възвишеност. Тя не се предава на другите, не ги учи на нищо, а поуките от живота не се ли научат се преповтарят до безкрай. Душите ни са безпредметни, нематериални и гъвкави. Те преливат от една форма в друга, но носят същността си, която никога не се губи. Добрата душа е като дамга за цял живот. Нея, колкото повече я гониш и хокаш, толкова повече идва при тебе, да те накара да се замислиш.</p> <p>Само светлината на душата ни разваля кармичната ни обреченост. Тя преминава през определени цикли и изминала своята цикличност се преражда за нов живот. Представете си, ако добрите хора можеха да пръснат своята светлина и тя да стане видима, може би щяхме да ослепеем от ярката светлина на само една душа. Навярно ви се струва всичко това, като научна фантастика, но не е . Човек определено носи своя ареал от самото си раждане. Ние сме орисани и с доброто и със злото. Пътя ни в живота ще покаже накъде и как ще тръгнем. Никой не се е родил добър или лош, делата му го правят такъв, какъвто го виждаме. И в най-лошият човек има зрънце добрина, има дремещ лъч светлина – иска ли да ги покаже той ще излязат, потиска ли ги ще задремят дълбоко.</p> Светлината на душата ти може да порасне, може и да се смали. Както всичко друго тя зависи изцяло от нашите действия и бездействия. Погледни на себе си, като носител на светлината, защото тя е вътре в теб и не я ли видиш сам, няма и другите да я видят за теб. Има хора, които раздават усмивки и светлина с един единствен жест, замисляли ли сте се – дали и вие не сте от тях или пък не искате да станете такива? Няма по-мощна сила от вътрешната енергия на човек в симбиоза със същността му. Расте ли човека, расте и светлината на душата му. Растежа не се измерва в сантиметри, а в дела, благодарност и грижа. Погледнете децата си те са целите светлина. Светлината на душата ти е едничкото важно нещо, което трябва да пазиш и цениш, за да цениш всичко друго у себе си в последствие и в околните.<p></p>