<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/lost-1605501_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><strong>Животът не е лотария. И никога не е бил!</strong> Ние привличаме – и сътворяваме – своите житейски преживявания чрез програмите на подсъзнанието си. Мислите са реални неща. Те променят ситуации.</p> <p>Подсъзнателните модели са причината да се повтаря все една и съща история. Нищо от това не е случайност. Затова някои се забавляват, където и да отидат. Някои футболисти са винаги там, където е топката. Някои хора винаги падат на краката си. Защото моделът им на мислене гласи: „Нещата винаги се нареждат.“ Колата им се разваля насред нищото, но се появява непознат, който ги качва, откарва ги вкъщи и накрая им предлага работа!</p> <p>Добрата новина е, че можеш да промениш своите мисловни модели, за да подобриш живота си, казва известният австралийски автор и лектор <strong>Андрю Матюс</strong> в най-новата си книга „<strong>Как работи животът“</strong>. И че дали ще намериш работата на мечтите си или ще откриеш любовта на живота си зависи от начина, по който се чувстваш:</p> <p>Следващите 5 истории са за това:</p> <p><strong>1. Хубавите неща се случват само когато се чувстваш добре. Хубавите неща водят след себе си още хубави неща</strong></p> <p>Джейн беше на трийсет и необвързана. Всичките ѝ приятелки имаха гаджета или съпрузи. Джейн също искаше да си има някого. Задаваше си въпроса: „Какво не ми е наред?“ Беше обсебена от идеята да си намери мъж. Когато влизаше в супермаркета, качваше се на асансьор или на самолет, винаги се питаше: „Дали той ще е тук?“ Но никога не беше. Всяка уговорена среща се проваляше. Един от мъжете хвана пневмония и отмени уговорката. Друг напусна страната, тъй като баба му от Италия получила инфаркт. Джейн реши да опита със запознанства по интернет, но не ѝ хареса. Накрая ѝ дойде до гуша и си каза: „Не ми трябва мъж. Ще се захвана с учене. Ще си взема и куче!“ Записа онлайн курс по китайски. Свърза се с някои стари приятелки. Тръгна на театър. Започна да се радва на живота. Взе си кученце.</p> <p>Сами ще познаете какво стана после. В деня, в който се освободи от фикс идеята за партньор, заваля порой от мъже. – Привлекателен съсед спаси палето от падане през парапета на стълбите и я изведе на кафе. – Приятел от гимназията я издири във Фейсбук, въоръжен с обичайното „Тъкмо се разведох, а ти си единствената, която съм обичал“. – Братът на хазяина ѝ се отби да смени една крушка и остана за закуска.</p> <p>А тя не търсеше. Дори не полагаше усилия. Не прекара нито минута в някой неугледен бар. Всичко се получаваше от само себе си.</p> <p><strong>2. Подсъзнателният ти ум приема инструкциите съвсем буквално. Когато посееш една мисъл, подсъзнанието ти я материализира.</strong></p> <p>Никол планираше ваканция в Бали. – В месеците преди да замина за Бали непрекъснато си повтарях: „Единственото, което искам, е да лежа и да не правя нищо“. – Как беше в Бали? – попитах я. – В продължение на пет дни ме мъчеше мигрена, която премина в настинка. Прекарах цялата седмица в хотелската си стая, без да правя нищо.</p> <p>Две години по-късно Никол отново замина за Бали. После ми разказа: – Все още не проумявах, че сама бях създала болестта. Затова преди второто пътуване редовно си повтарях: „Когато отида в Бали, искам единствено да лежа и да не правя нищо“. – И как беше в Бали? – Още първия ден пипнах някакъв вирус; не можех да се храня и да поемам течности, не можех да чета, нито дори да седя. Прекарах пет дни в болница на системи и през цялото време не правех абсолютно нищо.</p> <p>Никол още не бе приключила с Бали. – За третата си ваканция – разказа ми тя – имах нова стратегия. Предварително визуализирах перфектната почивка. Виждах себе си и децата си здрави. Представях си с какво щастие се пускаме по водните пързалки, релаксираме край басейна, пазаруваме до насита и се наслаждаваме на чудесната храна. И най-накрая получихме идеалната ваканция.</p> <p><strong>3. Животът ни винаги е отражение на начина, по който се чувстваме.</strong></p> <p>Решаваш да ги поканиш приятелите си на страхотна вечеря в любимия си ресторант „Коко“. Обаждаш се да резервираш маса. Метр д’отелът отговаря: – Съжалявам, но всичко е пълно. – Какво значи всичко е пълно? – Нямаме свободни маси. – Но аз съм редовен клиент! Намерете ми маса! – Съжалявам. Затръшваш слушалката на телефона. – По дяволите! Вечерта трябваше да мине перфектно. Ядосан си. Избираш друг ресторант. Храната се оказва мазна, скаридите са гадни, по целия път навръщане се препираш с жена си, а на сутринта се събуждаш с хранително натравяне.</p> <p><em>ИЛИ…</em> Метр д’отелът казва: – Всичко е пълно. – Чудесно. И бездруго вече сме се хранили двайсет пъти в „Коко“. Трябва да опитаме нещо различно. Обаждаш се на бившия си шеф, който знае всички най-добри ресторанти в града. Той ти препоръчва едно ново място, при това съвсем близо до дома ти. Храната е несравнима. Завързвате разговор с двойката на съседната маса, които се оказват ваши съседи. Намирате нови приятели и на другата седмица всички заедно отивате в „Коко“.</p> <p>Не е ли това тайната на живота? Случаят ще бъде против теб винаги, когато вярваш в това. Но има и друг начин да се живее: като вярваш, че Вселената непрекъснато крои планове да те направи щастлив.</p> <p><strong>4. Негативните мисли са като плъховете. Винаги прииждат на пълчища.</strong></p> <p>Първо се появява един, а после, още не си се опомнил, и вече навсякъде гъмжи от тях. На работа приемаш обаждане от груб клиент. Първата ти мисъл е: „Мразя грубияните“. Появява се втората негативна мисъл: „В тази работа съм заобиколена от грубияни!“ А после и следващата: „В тази работа съм заобиколена от грубияни и ми плащат зле.“ И още една: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват.“ И още: „В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле, не ме оценяват и, сега като се замисля, съпругът ми също не ме оценява.“</p> <p>Плъховете вече са навсякъде: <em>„В тази работа съм заобиколена от грубияни, плащат ми зле и не ме оценяват, не ме оценява и съпругът ми, а довечера трябва да му сготвя. Защо не може да се вдигне от задните си части? Казваше ми майка ми, че допускам сериозна грешка. А сега имам и главоболие. Може да е тумор!“</em></p> <p>Нужен ти е план за изтребване и сега ще ти разкрия най-добрата стратегия, която ми е известна, за да се отървеш от плъховете. В мига, в който се появи първата негативна мисъл, задай си въпроса: „Какво хубаво има в това?“ Какво хубаво мога да извлека от конфронтацията с грубияни? „Изграждам характера и търпението си.“ „Развивам умения за общуване, които ще ми бъдат от полза за следващата ми работа.“ „Грубияните на работното място ми помагат да ценя съпруга си.“</p> <p><strong>5. Фокусирай се върху това, което искаш, а не върху липсата му</strong></p> <p>Фред казва: „Непрекъснато мисля за пари и въпреки това съм на червено“. В действителност онова, за което Фред мисли непрекъснато, е ЛИПСАТА на пари. Да мислиш за ОТСЪСТВИЕТО на изобилие, е пълната противоположност на това да мислиш за изобилието. Без да го осъзнава, Фред е превключил на задна предавка. Ще попиташ: „Какво значение има?“ Огромно! Много по-голямо, отколкото хората си представят.</p> <p>Колко често сте чували следната история? В рамките на дванайсет месеца Бил кандидатства за двайсет работни места без никакъв успех. Но щом го одобряват, получава още три предложения за работа. Защо е така? Защото в продължение на цяла година той е бил фокусиран върху липсата. В мига, в който го взимат на работа обаче, енергията му се променя от „Никой не ме иска“ на „Хората ме търсят“. А когато се чувстваш търсен, хората те искат. Бинго!</p> <p>Или друг пример. Една двойка от десет години прави опити да си роди бебе. Накрая решават да си осиновят – и изведнъж жената забременява! Десет години живеят с усещането за липсата на бебе. Но веднъж изпитали радостта и чувството да бъдат родители, и бебето вече е факт!</p> <p><em>От книгата <strong>„Как работи животът“, Андрю Матюс</strong></em></p> <p>източник: http://gnezdoto.net</p>