<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/12/Снимка-amolife.com_.jpg"/>Снимка- amolife.com <p>Научи се да се <strong>наслаждаваш</strong> на мигновената красота, на птичия полет, играта на вятъра, песента на изворите, тайнствения сумрак на горския храсталак… Стани като детето, което се учудва на всичко и времето ще спре; ще се слееш със света в собственото си тяло…</p> <p>Не се <strong>страхувай</strong> от различията и противоречията, които разделят света и създават илюзията за отделни събития. Такова възприемане е извор на сблъсъци, страдания и постоянна борба. Нощта не е враг на деня, както смъртта не е враг на живота. За да се получи небесна дъга трябва да се срещнат огъня и водата, слънцето и влагата…</p> <p>Слънцето, луната, звездите… както и <strong>сърцето</strong> на човека са местата, където Бог е спрял, за да открие любовта си. Индианецът мисли за тези места и отправя към тях молитвите си. От тях получава подкрепа и благословия…</p> <p>Бъди <strong>внимателен</strong> към шумовете на природата, към собствените си мисли, към вътрешните си усещания, към вълненията и реакциите на хората наоколо – без насилие, с любов и почитание. Тогава Духът ще се отвори като цветето сутрин, Bселената ще ти открие красотата си и всеки миг от живота ти ще бъде като първи изгрев…</p> <p>Когато <strong>проникнеш</strong> много дълбоко в себе си, неизбежно стигаш до безкрая на света. Лесно можеш да се поставиш на мястото на дърво, планина или дишащ листак, да станеш птичи полет или уханието на цвете. Имаш в себе си мощта да изпиташ незнайните възможности на природата чрез вътрешния опит, който ни връща в центъра на всички неща…</p> <p>Престани да гледаш света с безпокойство. Очите ти пръскат светлината на деня…</p> <p>Научи се да <strong>общуваш</strong> с другите форми на живот – дървото, ручея, животното. Това са другите форми на теб самия…</p> <p>Бъди ти самият, научи се с <strong>действията</strong> си да създаваш вълнения, усещания и цветове подобно на художника, подобно на твореца на вселената. В теб е мястото на най-голямата любов. Няма друго място, за да обичаш…</p> <p>Размишлявай за ведростта на небето, лекотата на облака, отдалечи се от всичко, което задръства и натоварва <strong>духа</strong>. Промени начина си на виждане и усещане: „На върха на планината е закачен един облак и моето сърце е закачено за него.“ Така мисли и мъдрият навахо…</p> <p>Чрез природата Бог ни дава необятна <strong>възможност</strong>: свободни сме да правим нещата с любов. С други думи – трябва да поемем риска да живеем и да обичаме, да преоткрием всеотдайността на детето, чистата му радост, безкрайната му доверчивост, без да губим прозорливостта на воина…</p> <p>Не губи невинността и <strong>неуязвимостта</strong> на детето! Това не са различни неща, едното е следствие на другото. Мъдрият е едновременно и орелът в небесата, и лястовицата, все още крехка, зачудена от първите лъчи на пролетта…</p> <p><strong>Любовта</strong> няма нито минало, нито бъдеще. Тя се осъществява на мига с непосредствена красота, като пламък. Това усилва и осветява цялото Творение. Научи се да изживяваш мига, тогава страхът ти ще изчезне и мигът ще стане вечен. Друга вечност няма…</p> <p>Ако искаш да живееш в трайно <strong>щастие</strong>, освободи се от навиците, които оковават и утежняват духа. Остави красотата на света да те изненадва. Всеки миг бъди готов за нови слънца…, за нови светове. Тогава Великият Дух ще те благослови и ще се възрадва чрез теб…</p> <p><em>Из „Мъдростта на северноамериканските индианци“ / Източник: pozitivnoto.info</em></p>