<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/06/rose-1644818_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>„Защо първо да даваме на себе си?“ е важен въпрос, който ни води към още по-важно решение. От последното зависи колко щастливи сме и колко щастие можем да дарим на другите.</p> <p>Любимата ми метафора е за голямото дърво. Представете си, че сте сред природа. Вървите. Слънцето пече силно. Пред вас виждате голямо дърво. В него съзирате възможност да поспрете и да си отдъхнете под дебелата му сянка. </p> <p>Дървото е гостоприемно. Подслонява ви. Почивате си страхотно.</p> <p>След малко поглеждате нагоре и съзирате прекрасни зрели плодове. Откъсвате един и се наслаждават на прекрасният му вкус. Тялото ви е благодарно за хранителните вещества. Ободрени, продължавате по своя път.</p> <p>Дървото е дало от себе си, а вие сте взели от него. Но това е само половината история.</p> <p>За да стане малкото дръвче голямо дърво, което дава подслон за отмора и вкусни плодове на преминаващите пътници, то дълги години е взимало – черпило е с пълни шепи сили от слънчевите лъчи, от жизнените сокове на земята и от благотворният дъжд на небето.</p> <p>Дървото е взимало, за да може да дава. То не се е замисляло дали заслужава, дали му се полага, дали е редно…</p> <p>То е следвало природен закон, който се изразява в следното:</p> <p><strong>Първо даваме на себе си, за да може след това да даваме на другите. </strong></p> <p>Докато сме бебета и малки деца, ние сме като малко дръвче. Взимаме без да се замисляме, защото дълбоко в себе си знаем, че това е естествено и правилно.</p> <p>Колкото повече порастваме, толкова повече нещата се променят. От нас все повече се иска да даваме.</p> <p>Любимата ми гледка е как две деца си играят. Едното взима играчката на другото. Първото не я дава и започва да си я иска обратно. Понякога удря, друг път плаче, но с поведението си показва, че неговото си е негово. Обикновено майката започва да му обяснява как добрите деца споделят с приятелите си.</p> <p>Благодарение на такъв род ситуации, културата на даването пропива в нас лека-полека и ни променя.</p> <p>За да сме истински щастливи, е важно когато даваме да не чувстваме нежелание да споделяме. Тайната е да даваме от сърце.</p> <p>За да сме истински щастливи, е важно да умеем да даваме на себе си. Иначе казано, да умеем да взимаме без угризения и притеснения.</p> <p>Джон Кабат-Зин споделя:</p> <p><strong>„Редно е първо да даваме на себе си. После можем да дадем и на другите. Най-добре започни от себе си. Виж дали си способен да проявиш щедрост към самия себе си.”</strong></p> <p>Когато изпитваме чувство на вътрешна липса, ние се като малкото дете, което не иска да сподели играчката. Затова Джон Кабт-Зин ни препоръчва първо да започнем от себе си. Точно като дървото – за да може да дава, то трябва да взима.</p> <p>Тук актуален става въпросът:</p> <p>– Давам ли на себе си това, от което имам нужда?</p> <p>Няма една-единствена рецепта какво, кога и как да даваме на себе си. Всеки от нас знае най-добре.</p> <p>Ако вярваме, че имаме пълното право да взимаме, то неизменно ще почувстваме от какво имаме нужда и ще си го позволим без да задълбаваме в излишни въпроси.</p> <p>Другото важно нещо е да си задаваме въпроса „Давам ли на себе си това, от което имам нужда?” по-често.</p> <p>Поради простата причина, че нашите потребности се менят. Те не са константа. Когато една потребност е удовлетворена, на нейно място изкача друга. Освен това, някои потребности трябва да ги удовлетворяваме периодично.</p> <p>Например за мен такава потребност е да спортувам. Няколко пъти в седмицата аз си давам най-вече време, за да го правя. Да, бих могъл да си намеря повече от една причина да си откажа:</p> <p>– Нямам време.</p> <p>– Трябва да съм при семейството си.</p> <p>– Лишавам семейният бюджет от средства…</p> <p>Това е един прост пример. Но смятам, че той прекрасно илюстрира какви борби могат да се водят в нас дори за обикновени желания на сърцето.</p> <p>Ако към това добавим и евентуален натиск от страна на другите:</p> <p>– Ти с твоя фитнес.</p> <p>– Пак ли ще ходиш на фитнес?!</p> <p>– В колко часът ще се прибереш?</p> <p>картината се променя.</p> <p>Приучени да даваме, е напълно възможно да се подадем на натиска и да си откажем.</p> <p>Както казах, това е прост пример. В живота има и по-важни неща, които искаме да дадем на себе си и съответно натискът върху нас е драстично по-голям. Логично, започваме повече да се колебаем и да се съмняваме как точно да постъпим.</p> <p>Разбира се, редно е да проявяваме здрав разум, когато даваме на себе си. Ала най-важното е да сме на сто процента убедени, че напълно заслужаваме това, за което копнеем.</p> <p>Само в този случай ще се чувстваме удовлетворени, ще взимаме спокойно и ще даряваме от сърце.</p> <p>Точно като дървото, което дава възможност на изморените пътници да отдъхнат поради простата причина, че е взимало и продължава да взима.</p> <p>„Виж дали си способен да проявиш щедрост към самия себе си.” призовава Джон Кабат-Зин, а аз ви призовавам по-често да си задавате въпроса:</p> <p>– Давам ли на себе си това, от което имам нужда?</p> източник: shtastieto.com