<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/portrait-1961529_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Зрялост – това за мен е истинската възраст за среща със себе си. След „сляпата“ младост, младостта „заради някого“, ние започваме да живеем за себе си и заради себе си. Това не означава, че ние не се нуждаем от някой. Ние сме се превърнали в успешни, егоистични, самодостатъчни самотници. Не. Ние също така, както на 20, искаме любов, искаме топлина, искаме отношения. Просто ние вече разбираме, че една в една здрава връзка са печеливши всички. Мъжът или иска същото, или напуска живота ни. Както пише Омар Хаям <strong>„Аз не искам някой, който не се нуждае от мен.“</strong></p> <p>Ето защо аз повече:</p> <p><strong>1. Не очаквам обаждания от мъже или съобщения.</strong> Пиша или самата аз, или отстранявам от контактите си тези, които не намират време за кратък отговор: „Съжалявам, сега съм зает, ще се обадя като се освободя“;</p> <p><strong>2. Не ходя на среща, ако мястото и времето не ме устройват.</strong> За да носи радост една среща, тя трябва да е удобна и за двамата. Ако мъжът не се интересува нито от времето, нито от желанието, нито от удобството на жената, значи не се интересува от тази жена. И такъв мъж не ми е нужен;</p> <p><strong>3. Не прощавам липсата на подаръци за рождения ми ден и други мои важни празници.</strong> Харесвам мъжете, които обичат да харчат пари за жената, която им харесва, тоест за мен. Финансово алчни хора обикновено са стиснати и с всичко останало. Небрежността към датите, важни за хората, е небрежност и към човека като цяло. Тези, в които ние сме влюбени, искат да се поглезят. Всичко, което е важно за него, става важно и за нас. Ако това не е от значение или си забравил – можеш да забравиш и номера на телефона ми;</p> <p><strong>4. Не търся извинения за мъжката неблагоустроеност и неуспешност.</strong> Това не означава, че от мъжа ми трябват само пари. Но „с любимия е рай дори и в колиба“ – не е точно историята на живота на една зряла жена. Колибите оставихме на 20 и 30 години, на 40 вече лично сме си устроили комфортен живот и няма извинение;</p> <p><strong>5. Не мълча за това, което не ми харесва.</strong> Разбира се, не му досаждам с безкрайни натяквания. Но има неща, които другият човек не знае, само защото е различен. Ако не ми харесва високата скорост, тя ме плаши, аз няма да си мълча или да се възхищавам, ако той ускорява над 120 км/ч. Така че аз не казвам раздразнено: „За къде си се разбързал, къде отиваш,“ аз спокойно казам „Не карай толкова бързо, нервна съм и ме е страх.“</p> <p><strong>6. Не се страхувам да задавам въпроси.</strong> И съм готова да отговоря и аз. В младостта си ние се страхуваме да изясним непонятното, тъй като не искаме да стреснем или нараним мъжа. Но именно тази липса на яснота след това създава рана у нас самите. Аз не искам да се самонаранявам, затова всичко си изяснявам;</p> <p><strong>7. Не гладя мъжки ризи.</strong> Аз не обичам да гладя. Тежи ми да гладя и моите дрехи. Аз вече не правя нищо за мъжа, което е бреме за мен самата. Ако той ме обича – сам ще глади ризата си;</p> <p><strong>8. Не приемам секса за любов.</strong> Сексът може да бъде свързан с любовта, а може и да не е свързан. Любовта за мен е да изглади своята риза, да помълчи с мен сутринта, защото аз сутрин не обичам да говоря, да запомни името на моята котка и колко лъжици захар искам в кафето, да донесе през май букет от свежи цветя, да дойде и мълчаливо да оправи крана на чешмата. Ако всичко това го няма, а има само секс – това означава, че любовта също я няма;</p> <p><strong>9. Не ревнувам мъжа от приятели или от работата.</strong> Или от деца от предишни връзки. Ако мъжът ме обича, той намира време за мен. Включва ме в натоварения си график със срещи, пътувания, футбол с приятели или риболов с неговия син. Защото аз живея наситен, богат живот.</p> <p><strong>10. Не се старая да изглеждам по-добре или да се държа по-добре заради мъжа.</strong> Напротив – на среща аз мога да бъда още по-лоша, по-груба и по-цинична, праволинейна. Аз не се колебая да говоря за своите проблеми или трудности. Този, който сметне за необходимо, може да погледне и по-дълбоко и по-надалече. Този, който не – да ме подмине.</p> <p>Аз съм на почти 42 години. И съм бамбук. Права, силна, гъвкава, непретенциозна. Трудно е да бъда сломена, изкривена или отскубната. Аз съм закалена. Но аз все още искам да обичам. Просто не съм готова да правя жертви заради това. Любовта е съзидание, а не жертви и разрушения.</p> <p><em>Автор: Ерика Шпундра; източник: diana.bg</em></p>