И някои любови никога не свършват...

      <img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/074fe60d8229f1a56f64726beecaed51.png"/>         <p>Във въздуха витае раздялата.Усещаш го и ти. Целувките парят. Сякаш болят. Погледът е някак играещ – ту щастлив, ту тъжен.</p> <p>Любовта се усеща в докосванията, в мълчанието.</p>   <p>Въздухът мирише на раздяла. Погледът говори, че това не е краят. Сърцето шепти, че това ще е завинаги. Тръгвам си и се обръщам. Придърпвам те, за да те целуна. Затваряш очи, искаш да усетиш мига докрай.</p> <p>Но целувките някак си са други…</p> <p>Има хора, които никога не си тръгват от живота ти. Има истории, които никога не приключват.</p> <p>Познаваш ме нали? Знаеш всяка частица в мен, всяка мисъл, всяка емоция. Довършваш мисълта ми, откриваш разликата във вида ми. Обичаш ме въпреки всичко.</p> <p>Обичам те въпреки всичко! Знам всичко за теб. Знам и най-тъмните кътчета на душата ти. Знаеш моите. Знам любимата ти песен. Знаем, че можем да кажем всичко един на друг.</p>     <p>Всичко! Нямаме тайни, няма лъжи. Нашата любов е свобода! Свобода! Няма ревност. Аз съм твоя, ти си мой. Ти си с друга, аз съм с друг. Обичаме ги, но е друго…</p> <p>Бог знае защо не сме заедно! Бог знае, но не и аз и ти! Не!</p> <p>Разстоянието не е причина, нито годините, в които не се видяхме. Може би аз не направих нищо, а може би ти! Но какво от това? Времето отмина, изживявахме всеки миг и бяхме във вечността!</p> <p>Ти беше моята пътеводна звезда и за теб написах най-красивите неща. А аз за теб? Може би най-силната любов. Така става, когато се сблъскат два урагана. Ти си много горд, каквато съм и аз. Характери пропити с гордост и достойнство. Своенравни и упорити глави. Никога не сме били сами!</p> <p>Имали сме всеки, когото пожелаем, но не сме имали тази дива страст, която сме аз и ти. Сблъсък на две звезди. Огън!</p> <p>Обичам те! То е малко да се каже. Това е обожание, а не любов! Ти остави следа в мен! Ти ме промени! Аз съм това, което ти оформи! ТИ!</p>     <p>Аз съм твоят диамант! И никога твоя! Ти си моят диамант и никога мой!</p> <p>Отдавна вече не питам защо…Не питам.</p> <p>Научих се да се радвам на всеки миг с теб.</p> <p>И ти продължи по своя път. И аз продължих по моя.</p> <p>Не се скарахме, не успяхме да се разделим. И ти го знаеш, и аз го знам. Ще мине време, ще минат години и всичко ще е същото.</p> <p>Сърцето ще е вечно младо и ще обича все така. Безумно! И целувките ще парят, ако пак ги има…</p> <p>И няма думи, с които някога на някого да го опишем. Няма да го споделим…</p> <p>Простихме всичко само, за да си говорим. За да се видим отново, за да усетим пак онова спокойствие на срещите. Онази радост от познатия глас, усмивка от блясъка в очите. Примесени с тъга. Утехата, че някога отново ще се видим ни крепи.</p> <p>И след 70 години ще те помня! Не, ще те обичам, защото това си ТИ!</p> <p><em>източник: arketa8.wordpress.com</em></p>         

© 2020,