<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/sunset-845552_640-e1494455934892.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Един ден ученикът попитал своя Учител: – Кажете Учителю, защо всички мъдреци ни учат, че не бива да съдим другите? Толкова ли е важно? Моля ви, обяснете ми…</p> <p>Учителят, както винаги постъпвал, не отговорил веднага на въпроса, а вместо това дал на своя ученик един балон, на дъното на който имало малко кал, и го помолил да застане пред него и да започне да надува балона. – Какво виждаш сега? – попитал Учителят – Виждам вас и балона. – Надуй го още малко. – продължил Учителят</p> <p>Ученикът изпълнил нареждането и балонът станал по-голям.</p> <p>– А сега какво виждаш? – Сега почти не ви виждам, виждам предимно балона, а по стените му се стича калта. – Надуй го още повече. Балонът станал още по-голям и Учителят отново попитал: – Какво виждаш сега? – Само балона и калта. Нищо повече. – Продължи да надуваш балона – казал Учителят и се отдръпнал малко встрани.</p> <p>Ученикът продължил усърдно да изпълнява, но балонът повече не можел да се разпъва и изведнъж се спукал, пръснал се на парчета, разпръсквайки навсякъде калта, която била в него. Ученикът изгубил дар слово. Огледал се безпомощно… Целият бил изпръскан с кал.</p> <p>– Сега разбра ли какво се случва, когато се концентрираш върху чуждите недостатъци, слабости и прегрешения? Съдейки един човек, ти преставаш да виждаш самия човек. Ти виждаш само собствените си осъдителни и негативни мисли и чувства за него. И колкото повече ги раздуваш, толкова по-голяма е вероятността калта и нечистотията на тези мисли да изпръска не само теб, но и околните. – завършил Учителят и оставил ученика сам с мислите си.</p> <p>източник: gnezdoto.net</p>