<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/09/engagement-1718244_640-e1505542493401.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Любимо несериозно момче,</p> <p>Не знам как да се обръщам към теб,<b> никога не се почувствах достатъчно сигурна как да те наричам – гадже, любим, приятел или просто „мъжа, с когото излизам“… </b>Не получих категорични сигнали къде стоя в живота ти, не разбрах какви бяха намеренията ти, винаги получавах противоречиво отношение от теб.</p> <p>Когато се запознахме се открои веднага сред другите – уверен, общителен, вълнуващ, гледаше ме в очите и намираше за интересна всяка дребна странност на характера ми. Привличахме се като магнити. Почувствах те близък бързо и направих изключение да те допусна бързо в живота си, без задръжки и страхове. Не отдавах значение на дните, в които изчезваше и не те чувах изобщо, защото в моментите, в които бяхме заедно, се чувствах жива, желана, смеехме се и споделяхме неща, които не признаваме пред всеки. Казваше ми, че в момента подреждаш живота си, зает си на работа, но правиш планове да ме виждаш по – често и нещата ще се оправят. <b>Отношението ти беше като махало, люшкащо се в две посоки: </b>след първата ни нощ заедно изчезна с дни, а после дойде с извинения. Когато се разболях се погрижи за мен, а за именния ден беше един от малкото, които не ме поздравиха.</p> <p>Вярвах ти въпреки упоритото чувство, заседнало в гърлото ми, което ми подсказваше, че нещо не е съвсем наред, казвах си, че съм параноична, дребнава и дадох всичко от себе си, за да изглеждам уверена и да ти дам необходимото пространство, за да подредиш живота си и най – накрая да ми дадеш вниманието, от което имам нужда. Ако беше само лош и безразличен щеше да е толкова по-лесно…</p> <p>Аз съм успешна жена, животът ми е пълен с прекрасни неща – близки, приятели, работа, които обожавам. <b>Нямах нужда от теб, а исках да съм с теб, вярвах, че взаимно можем да направим живота си по-богат на любов и красив на изживявания</b>. Исках да ти дам цялата нежност и любвеобилност, които таих в себе си толкова време.</p> <p> </p> <p>Веднъж не издържах и ти казах как се чувствам – ти сам беше усетил, че не всичко е наред. Поклати тъжно глава и ми се извини как не можеш да ми дадеш, това, което искам, каза, че си изчерпан емоционално, че по принцип не си такъв, но в момента не можеш да се отдадеш напълно на никого. Изтръпнах, макар да го знаех вече и сама. Заболя ме повече, отколкото очаквах, не исках да те пусна от прегръдките си и не вярвах, че това е последната ни целувка. Дълго се питах дали не сбърках като не ти дадох време да осъзнаеш, че отношенията ни не бяха случайни, че държа на теб.</p> <p>Сега съм сигурна, че постъпих правилно, защото с теб си дадох сметка, че вече не мога да хабя време и емоция с човек, който не ми отговаря на 100% със същото. <b>Разбрах, че не съм плакала за теб, а от факта, че не съм открила в твое лице мъжа, който ще ме обича наистина.</b></p> <p>Благодаря ти за хубавите моменти, винаги ще помня нежността, с която ме гледаше и пеперудите в стомаха си. Благодаря ти, с теб разбрах, че нищо повече от истински и чисти чувства не би ми било достатъчно, сигурна съм, че взех правилното решение, макар да ме болеше. Сега съм напълно готова да посрещна истинската любов живота си.</p> <p>А тя ме чака някъде зад следващия ъгъл и<b> вероятно се чувства като мен – нетърпелива да се срещнем.</b></p> <p>Автор: Ива Стоянова iwoman.bg</p>