<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/12/lily-2032689_640-e1514471587391.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Животът е кратък. И трябва да можеш.<strong> Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош</strong>. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много – нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. <strong>Времето е по-скъпо</strong>. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.</p> <p>Музиката стана враг на човека. <strong>Музиката се натрапва, пъха се в ушите</strong>. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.</p> <p>Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им. <strong>Компютърът е прилепчив, свети като привидение</strong>, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш.</p> <p>Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.</p> <p><strong>Не! Животът е кратък.</strong></p> <p>И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. <strong>Не можеш всички да прелистиш</strong>. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.</p> <p>Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. <strong>Законът е един: тръгваш си</strong>. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.</p> <p><em><strong>Автор: Михаил Жванецки</strong></em></p> <p>източник: highviewart.com</p>