<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/03/bolkata.jpg"/>Болката описана в цитати от различни автори <p>Болката е онова остро усещане за предателство, самота, изневяра, неразбиране и загуба. Тя е толкова силна и пареща понякога, че изтръпваш под нея парализиран за всичко друго около теб. Ото Киш е описал болката и щастието в една кратка, но достатъчно силна мисъл – „Щастието е, когато получаваш много. А болката – когато всичко това ти бъде отнето. Повече не искам щастие, защото някога много ще ме заболи.“ И въпреки това, човешките същества сме способни да изтърпим и най-пронизващата болка, за да се издигнем после пречистени от пепелта, като феникси за един нов по-щастлив живот.</p> <p>Тъй като сме човешки създания и имаме душа, то болката ни е много присъщо състояние. Дали ще ни заболи раната, от която тече кръв или раната в душата има разлика. Двете състояния са причинители на болка, но само второто може да бъде така фатално понякога. Антон Чехов описва болката така: „Странно нещо е душата. Никой не знае къде се намира, но всеки знае как боли.“ А когато те заболи, значи имаш душа независимо от местоположението и. Това му е хубавото да си човек – да боли, та да може и да се зарадваш после на щастието си истински. Болката ни е причинена от други хора. Такива, като нас. Те съзнателно или не ни причиняват болка, за която търсят прошка в последствие, а може би не им трябва. Парадоксално е да благодарим на тези хора, че са ни показали пътя към щастието, но пък е чистата истина. Затова и Димитър Талев много хубаво го е казал в „Илинден“ – „Нищо друго живо на тоя свят не се мъчи така, както човек мъчи човека.“ Просто не е нужен коментар, защото истината за нас хората е красноречива.</p> Болката е сила. Тя е присъща и на добрият и на лошият. Единственото, по което се различават хората е, как излизат от нея. Едни оставят тежки следи и си мислят, че като наранят, след като са били наранени, ще получат възмездие. Други кротко се изправят и съграждат живота си отначало, правейки го жив огън. И затова така силно се впечатлихме от мисълта на Радичков – „Добрият човек ще познаете по огъня. Злите хора оставят след себе си пожарища, добрият човек оставя подире си огнище.“ И така въпреки болката едни градят, а други рушат бясно. Важното е вие, от кои сте! И за финал един цитат на великия Елин Пелин от „Гераците“ – „Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто е господар на човешкото сърце.“ Затова не се поддавайте на болката, колкото и силна да е тя. Тя, както злото, което води след себе си добро, води неминуемо след себе си щастие, което напълно сте си заслужили!<p></p>