<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/06/redwood-national-park-1587301_640-e1496387082745.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Улових се как мечтая за (дълъг) път. С кола. Да събирам дрехите си в чанта, да имам причина най-накрая да си купя слънчеви очила, да слушам различно радио във всеки град, да спирам на крайпътни бензиностанции, да питам непознати за <strong>посоката</strong>, да си тананикам ужасно фалшиво ужасно любими песни… Сама.</p> <p>Не защото е по-хубаво така, а защото е по-постижимо, уви.</p> <p>Докато някой не ме подсети как по-скоро си мечтая за пътуване<strong> с някого за някъде</strong>. (Било то на 20, 200 или 2000 км.)</p> <p>За одеяло и кошница за пикник в багажника. За ръката му на коляното ми. За дрямка, след която ме пита дали искам да спрем за малко да си вземем капучино, да увеличим музиката, да продължим напред. Без посока. <strong>С любов</strong>.</p> <p><em>Автор: Мария Василева / Източник: myvelikoturnovo.com</em></p>