<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/04/beautiful-2150881_640-1.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Колко можем да понесем болка, омраза, страх, мъка и неудовлетворение? До колко ни е възможно да си кажем, стига достатъчно това не е моят живот, защо е нужно да минавам от изпитание в изпитание и все да се въртя във вечен кръговрат? Въпреки, че всеки от нас си задава подобен род въпроси, отговор никога не намира, а той стой под носа ни. Един човек може да понесе всичко, абсолютно всичко, стига да има житейската нагласа за това. Реши ли обаче, че за него нещата са приключили, значи и живота му е приключил. Дори не е нужно да се питаме, колко можем да понесем и защо ни се случва – просто уроците на живота са безкрайни. Ако той течеше монотонно и нищо не ни се случваше нямаше да разберем, какво е да си жив. Изтъркано нали?</p> <p>Но, какво е любовта, ако не си изпитал омразата, какво е завистта, ако не си изпитал благородството, какво е болката, ако не си изпитал радостта! Всичко се свежда до контрастите на черното и бялото, които вървят ръка за ръка, като вплетените завинаги фигури на ин и ян. Като двете същности на човешкия живот и двата му облика, които един без друг не могат да съществуват. Защо животът ни поставя на изпитания и защо ние съумяваме винаги да ги преодолеем? Просто защото силата на човешката душа е безгранична. Когато си осъзнал, че нищо фатално няма, нито в мъката и болката, нито в загубата, която е непреодолима, значи си осъзнал контрастите на живота. Винаги нещо ни се отнема, за да дойде друго – неизбежно е, колкото и философски да звучи. Просто вихрушката на живеенето винаги минава през нас и ние през нея – искаме или не.</p> Когато се раждаме, никой не ни пита искаш ли да се родиш или не! Когато умираме, отново не ни питат! Когато живеем пак не ни питат, ти как точно искаш да организираш живота си, харесва ли ти да е само щастлив или нещастен! Това са невъзможни въпроси, защото всяко живо нещо се променя всяка секунда, така се изменя и тръгва по неведоми пътища живота ни. Човек би се учудил на себе си запитвайки се – Колко можем да понесем в живота, ти аз или другите? Прагът ни е безграничен, както е безграничен и самият живот, затова причини и следствия няма. Просто е нужно да живеем, за да сме живи и да даваме живот на другите.<p></p>