<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/01/silata-na-misalta-e1485804270142.jpg"/>силата на мисълта <p>Силата на мисълта е силата на действието. Всеки един от нас, мисли и действа, но тънката разлика е, как точно го прави. Някои контролират мислите и действията си, а други не успяват. Някои успяват да достигнат самовглъбяването и да постигнат синхрон и душевен мир, а други непрестанно го търсят. Дали силата на мислите ни и управлението й се крие в контрола или самовглъбяването, е относителен въпрос! Човешките същества са прекалено сложни сплави, изтъкани от хиляди нишки с благороден и не чак дотам благороден характер. Вероятно само надниквайки дълбоко в себе си, можем да открием силата на собствените си мисли. Но пък от друга страна тази сила се крие и в инстинктите ни, които умело контролираме.</p> <p>Независимо дали силата на мисълта се постига, чрез контрол или самовглъбяване – важното е, че тя определя посоката на живота ни и всичко, което постигаме или пропускаме в него съответно. Мислили ли сте силно за нещо, настройвали ли сте ума си на фаза „това ще го постигна“, ако да, то знаете, колко е силна енергията на мислите. Тази енергия може да бъде пагубна, ако е насочена към негативното и обратното градивна, ако е насочена към позитивното.</p> <p>Силата на мисълта донякъде е подобна на везните на Темида. Те трябва да са балансирани, за да е справедлива присъдата. Така и силата на мисълта трябва да е балансирана, за е ползотворна! Ако прибегнем до метафора, то мислите ни са, като прозорци. Някой са ярки и светли, други тъмни и мрачни. Какъвто прозорец отворим, това ще влезе в живота ни! Не винаги можем да настроим мислите си, да бъдат само положителни, но определено можем да контролираме пропускането само на положителните в живота си. Всичко казано до тук изглежда сякаш, само стоим и мислим, мислим и стоим – не това е загуба на време. Самото мислене е действие и ако няма последващи действия зад едни положителни мисли, то няма положителна посока в живота ни. За да отвориш или затвориш една врата, мислиш. Така, за да затвориш или отвориш една мисъл, действаш. Съдбата няма нищо общо със свръхестественото. Тя е изградена от самите нас, на база на силата на мисълта и вибрациите, които изпращаме към Вселената. Една съдба има много посоки, но коя ще се настроиш да избереш е въпрос на мисли и действия. Противоречието е лош съветник и само баланса ни отвежда до истинската ни съдба, за да я изпълним, както сме я замислили! От тази гледна точка свръхестественото сме самите ние – човеците, които се раждаме, обичаме, страдаме, благодарим и прощаваме. Които сами избираме пътя си и носим последствията от избора си цял един живот, всяка една минута и всеки един дъх. Силата на мисълта е във всеки един от нас, но тя не е нито самоконтрол, нито самовглъбяване. Тя е собственото ни и реално „АЗ“, което рано или късно намираме, за да изпълним съдбата, която сме си избрали.</p>