<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/08/beauty-1507065_640-e1502994431658.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Преди си мислех, че знам какво е любов. Измервах я в <strong>брой целувки</strong>, разговори, снимки, подаръци, общи приятели, дати. Непрестанно търсех доказателства, които могат да се видят, докоснат, преброят. Повече, за да се уверя сама, че я има, по-малко за пред другите.</p> <p>Днес знам, че любовта не е фойерверки и когато я има наистина, е <strong>тиха</strong>. Влиза на пръсти. Събужда се първа. Прави закуска. Помни как обичаш кафето си. Не забравя след всяко „как си?“ да попита „а ти?“.</p> <p><strong></strong></p><strong> </strong><p></p> <p>Прегръща те силно, когато е студено. Прощава.<strong> Доверява се</strong>. Включва радиото на твоята станция. Води те там, където ти е най-любимо. Обажда се, за да те попита дали имаш нужда от нещо, когато си болна.</p> <p>Идва винаги, когато три пъти едно след друго кажеш „искам, искам, искам да те видя“. Дава ти <strong>вяра</strong>, когато си загубил частица от своята. Споделя с теб мъдростта си, не те съди и носи усещане за свобода.</p> <p>Днес знам, че съм все по-близо до любовта в най-чистата й форма. Нищо, че за да знаеш какво е тя, първо трябва да преминеш през<strong> какво не е</strong>!</p> <p><em>Автор: Мария Василева highviewart.com</em></p>