<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/02/chuvstvata-nai-cennite-darove-e1486063441398.jpg"/>Чувствата – най-ценните дарове на живота <p>Най-ценните дарове на живота са далеч от материалното, далеч от удобството и близо до сърцето. Тези дарове са собствените ни човешки чувства. Понякога сме слаби и тъжни, друг път щастливи и жизнени, но винаги имаме една уникална способност и дар – да чувстваме! Едва ли купища мъдреци и мъдрости, биха ни научили точно на това, защото то е заложено дълбоко в ДНК-то ни и искаме или не чувствата ни са част от нас. Понякога са на повърхността и се разразяват, като страшна и тъмна буря. Понякога са дълбоко в нас и тлеят, като малки въглени, готови да лумнат в бурен огън, а друг път са равни и постоянни, като течението на река.</p> <p>Най-ценните дарове на живота са чувствата и не бива да бъдат загърбвани. Те ни учат да сме човеци, да сме истински и да сме себе си. В живота нищо не може да бъде върнато назад! Не бива да се опитваме и да го правим, защото връщането е непосилно, никога няма да повторим онова незабравимо чувство, което сме изпитали и това му е хубавото на моментите от живота. Дори яростта и страстта, макар и пагубни, са част от нас. И те допринасят за изграждането ни, като хора – чувстващи и страдащи, обичащи и мразещи, просто хора!</p> <p>Смисълът на живеенето, никога не се корени в миналото, настоящето или бъдещето. Той е в посоката – напред. Всичко е пред нас, утрешния ден, новия изгрев и залез, новата любов, новото страдание и онова странно чувство на смирение пред света и необятната ни душа. Най-ценните дарове на живота са чувствата, защото са нематериални, не могат да се опишат адекватно често пъти и най-вече спонтанността им е гарантирана. Чувствата на хората нямат цена. Те са това, което сме ние и ние самите им придаваме определена стойност. Цената и стойността са две различни неща. Едното често пъти плащаме многократно в живота си с горчив опит, а другото сами градим тухла по тухла и камък по камък цял един живот. Странно е, как чувствата ни са генератор на толкова много емоции, а ние дори и не им отдаваме нужното внимание, а може би и не трябва, за да си останат толкова автентични. Винаги по чисто човешки инстинкт търсим причините и за хубавото и за лошото, някъде извън нас, а те са вътре в нас! Дали ни е страх да погледнем в себе си или просто не ни остава време не знаем, но определено най-ценните дарове на живота ни са чувствата ни и умението да ги изпитваме! Чувствайте от всичко по-много, само и единствено така живеете пълноценно. Само и единствено така сте хора, защото разума е алгоритъм, действието насока, а чувствата всичко, което ни прави човеци!</p>