<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/12/woman-2896389_640-e1512148133545.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><em>„Престанете да се възприемате като жертва. Нека днес бъде този ден…Отърсете се от саморазрушителната драма и прегърнете своята вродена способност за възстановяване и реализация.“</em></p> <p>Стив Мараболи</p> <p>Чувствате ли се жертва на обстоятелствата, на времето, в което живеем, жертва на несправедливост, на агресията на хората?</p> <p>На почти всеки човек се е случвало да прави нещо против волята си, защото “трябва”, всеки е изживявал тежки моменти, когато се е чувствал унизен или предаден по някакъв начин, когато нелепа ситуация му е отнела близък човек или дори собственото му здраве. Някои от нас са били жертва на насилие – у дома, в училище, в живота…</p> <p>Но докато едни успяват да се справят с болката, самосъжалението, гнева и обвиненията и да продължат напред, то в други се оформя и затвърждава съзнание на жертва.</p> <p>Манталитет на жертвата се формира не само като следствие на претърпяно насилие или унижение, но и под влиянието на средата – когато от малки сме усвоили определен тип мислене, начини на реагиране и възприемане на света.</p> <p>Често хората не признават и дори не осъзнават модела на жертва в себе си.</p> <b>Какво е съзнание на жертва?</b> <p>Да си с манталитет на жертва не означава непременно че си бил подложен на физически или психически тормоз.</p> <p>Жертвата е човек, който вярва, че нещо или някой извън него контролира живота му. Човек, който е приел, че няма избор, че е в безизходица, че животът му зависи от външни фактори и че е притиснат до стената от непреодолими обстоятелства.</p> <p>Той се чувства принуден да върши неща, които не иска и вътрешно роптае срещу това, но отново продължава да го прави, смятайки че няма друга алтернатива. Струва му се, че целият свят е против него.</p> <p><strong>Жертвата винаги се чувства зависима от благоволението на външни сили и ги обвинява за всичко, което се случва в нейния свят.</strong></p> <p>Mанталитетът на жертва се проявява във всички сфери на живота ни:</p> <p>– <strong>във връзките </strong>– когато отказвайки се от своите приоритети, стремежи, мечти и желания, загубваме самоуважението и самоувереността си и отдаваме силата си на другия. Измъчваме се, че заради него/нея сме се отказали от желаната работа, от мечтите си, от контактите си. Вътрешното негодуваме, че е станало така, а не получаваме признателност и благодарност. В други случаи се чувстваме обидени, унижени или неоценени във връзката, но не слагаме край, а вместо това се жалваме, колко лошо се държи той/тя. По този начин сами приемаме ролята на жертва.</p> <p>– <strong>в ежедневието</strong> – дори и в най-дребни ситуации някои хора успяват да превърнат себе си в жертва на обстоятелствата. Например искате от колега да ви свърши дребна услуга – да ви вземете кафе, идвайки към офиса. Той обаче прави страшен проблем от това – започва да ви крещи, че искате да го използвате, че всички се отнасят така с него, че хората са използвачи и мързеливи и живеят на гърба на другите и т. н… При все това, той извърша услугата, но вътрешно продължава да роптае срещу цялата “несправедливост”.</p> <p>А всъщност какво се случва – човекът го молят за услуга и той трябва да направи избор. Може да каже – <em>“Съжалявам, имам други задачи, няма да мина през кафето”</em>; може да каже, че е забравил, а може и спокойно да приеме да свърши услугата. Има много варианти да реагира. В случая обаче той избира да се чувства жертва –<em> “видите ли, колко съм нещастен, всички ме използват, хората се държат несправедливо с мен…” – </em><strong>Това е съзнанието на жертва.</strong></p><strong> </strong><p></p> <p>Човекът с манталитет на жертвата има навик се оплаква от всичко – например че трябва всеки ден да готви, че е принуден да ходи на работа в омразния офис, оплаква се от отношението на шефа, от времето, от задръстването… Оплакването е съпроводено с бездействие – той чака и се надява нещата да се подредят, нещо да се случи или някой друг да оправи положението. И не си дава сметка, че всичко е резултат от собствения му избор.</p> <p>Често хората със съзнание на жертва не казват нищо директно на приятеля им, който ги манипулира или на шефа, който ги обижда и унижава, а след това отиват при някой друг и започват да му се оплакват, да изливат яда си и драматично разказват колко груб и невъзпитан е шефът им, колко несъобразителен е този им приятел.</p> <p><strong>Манталитетът на жертва е присъщ на българите като цяло.</strong> Повечето от нас се чувстват жертва на обстоятелствата, оплакват се, недоволстват, гневят се, плюят по политици, държавата, управниците, шефовете, надпреварват се да роптаят срещу това как <em>“тези отгоре”</em> ни тъпчат и грабят, как сме принудени да влачим хомота си…но реално така и не поемат своята отговорност и не правят никакви промени – нито в избора си, нито в отношението си.</p> <p>Жертвите постоянно се питат- <i>“защо? – защо на мен, защо хората са толкова зли, защо постъпват така, защо шефът не ми увеличава заплатата, защо мъжете/жените ме изоставят”</i>… Търсейки отговора на тези въпроси, изразходват енергията си да се измъчват и самосъжаляват като по този начин само затвърждават самоличността си на жертва. Всъщност въпросът, който би трябвало да си зададат е: “<i>За какво ми е нужно това сега? На какво ме учи тази ситуация? Как да го променя?</i>”</p> <b>Как да променим манталитета си на жертва?</b> <p>На първо място е важно да си дадем сметка какво задържа съзнанието ни на жертва, кои са ползите, които ни носи то:</p> <p><strong>Манталитетът на жертва ни носи:</strong></p> <p>– внимание – когато сме в позицията на жертви, ние получаваме нужното ни внимание, съчувствие и подкрепа от хората.</p> <p>– когато сме жертви, не е нужно да поемаме рискове, не се налага да поемаме отговорност.</p> <p>– това че сме жертви ни дава извинение за мястото, в което се намираме сега в живота, то е едно оправдание за това че не сме постигнали нещо – защото, разбира се, те – другите са виновни.</p> <p>– понякога да си жертва те кара да се чувстваш част от една общност (на неоправданите) и самото усещане, че те – другите са „лошите“, а ти си от „добрите“, както и гневните ти речи за несправедливостта им, придават драматичен и дори героичен смисъл на страданието ти.</p> <p>– “горкият аз” ти дава усещане за някаква (макар и фалшива) идентичност, чувстваш се някак специален. Това ти дава власт, която дори и пасивна, дава възможност да манипулираш хората към проява на съчувствие, внимание и уважение .</p> <p><strong>За да можем да се разделим със съзнанието на жертва, трябва първо да се откажем от ползите, които ни носи то.</strong></p> <p>Трябва да знаем също, че да се създаде нов модел на мислене и поведение отнема време, усилия и дискомфорт. Освен това, когато започнем да се променяме, в началото може да се чувстваме нестабилни, несигурни и уязвими…</p> <p>Но трябва да преминем през този период, ако искаме да си възвърнем силата и да променим живота си.</p> <p><b>Готови ли сте да поемете повече риск и отговорност за своя живот?</b></p> <p>Ако отговорът е “Да”, започнете да правите първите стъпки още СЕГА:</p> <strong>Освободете болката от миналото</strong>. За да променим съзнанието на жертва, е много важно да освободим болката от минали преживявания, която сме потулили дълбоко в нас. Нужно е да освободим негативните чувства – страх, вина, омраза, гняв, самосъжаление, защото те ни държат в плен и затвърждават самоличността ни на жертва. Простете на хората, които са ви наранили. Както съм писала и на други места, прошката не означава да оправдаеш действията на другия, тя е чисто вътрешен акт на разделяне с мъчителните чувства, а от там – и със съзнанието на жертва. Простете и на себе си, че сте допуснали да ви наранят или използват. Само когато простите, вие ще сте свободни. <strong>Поемете отговорност за живота си.</strong> Основното, което трябва да направим, за да възвърнем силата си, е да поемем отговорност за своя живот – за изборите, които правим, за своите чувства и мисли, за своите реакции, за своето поведение. Осъзнайте, че оплакването, недоволството и обвиняването не решават проблемите ви. Помислете какво вие лично може да направите и действайте. <strong>Помнете, че винаги имате избор </strong>– винаги, във всяко едно положение ние можем да изберем как да реагираме. Във всеки един момент ние може да възвърнем силата си като направим правилния избор. <strong>Променете думите в речника си</strong>, които ви карат да се чувствате жертви. Например: вместо „трябва“-> „избирам“; вместо „надявам се“-> „знам“; вместо „няма изход“-> „знам, че има начин и аз ще го намеря“; вместо“не мога“-> „няма да го направя“. <strong>Учете се да казвате „НЕ“. </strong>Хората, които са със съзнание на жертва, често изпитват затруднение да кажат „не“ – Изкуството да казваш „НЕ“. <strong>Променете нагласа си. </strong>Сменете фокуса – от това, което нямате или това, което ви кара да се чувствате ощетени – към това, което имате. Записвайте в една тетрадка всичко, което имате в живота си и благодарете за него. <strong>Предприемайте малки крачки извън зоната на вашия комфорт.</strong> Тези дни попаднах на един разказ на Рут Хейдикън – английски автор и треньор по Пътят към душата, в който тя разказва именно за една такава малка крачка извън зоната на комфорт, която поставя началото на промяната и от жертва – в уверен и уважаващ себе си човек. Тази история много добре илюстрира това, което се опитвам да ви кажа, затова ще я споделя с вас (цитирам не дословно): Един ден трябваше да отида на зъболекар, но се оказа, че моят стоматолог е в почивка и влязох при негов колега. Той започна да ме преглежда, при което изпитах силна болка. Казах му, че ме боли, при което той спря за миг и започна отново, но пак усетих същата силна болка и отново му казах. Колегата на моя зъболекар не се интересуваше от това какво изпитвам, а продължаваше да човърка, без да вземе някакви мерки за обезболяване. Отново и отново. А това беше само първоначален преглед. В този момент аз казах: “Добре, това е достатъчно”. На което той отговори: “Не съм свършил, имаме още доста работа”. <h3>Но аз взех решение това да спре. Нямаше да го чакам да ми даде разрешение да напусна. Цялата се тресях, защото това беше първия път, когато правя подобно нещо. В миналото търпях хората да се държат към мен по начин , който не харесвам и се оплаквах по-късно на приятелите си. <b>Това е начинът, по който ставаме жертви.</b> Този зъболекар не направи нищо, за да намали дискомфорта ми и не се интересуваше от болката ми. <b>Беше ясно, че ако не се промени нещо, нищо няма да се промени.</b></h3> <h3>Махнах престилката въпреки протестите му и се изправих. <b>Това е начинът, по който възвръщаме силите си. А именно – като си припомним, че имаме силата да промени нещата във всеки един момент.</b> След като се изправих, той възкликна: “Какво правите, не сме готови”. Аз просто казах: “Ние сме готови. Ще се върна, когато моят зъболекар е тук”. Тръгнах си, трепереща и въодушевена в същото време. Не можех да повярвам какво съм направила. Аз не обвинявам този зъболекар. Може да има милион причини за това че е бил невнимателен. Но моята работа е да защитя себе си и да се спра този процес. <b>Ако му бях позволила да продължи и да ме боли, това щеше да е по моя вина толкова, колкото и по негова (ако не и повече). </b></h3> <h3>Това е само пример, но в ежедневието има много малки начини, по които ние даваме власт на другите и се превръщаме в жертва. Наша работа е да се грижим за себе си и нашите нужди. Когато очакваме другите да го правят вместо нас, ние им отдаваме силата си.</h3> <h3>Разбира се, аз не се събудих просто една сутрин различна, смела и готова да реагирам по нов начин. Това е резултат от продължителната ми работа ми с моя треньор. Наистина моделите на мислене и поведение се променят бавно и е необходимо търпение. Но най-важното, което треньорът ми ме научи, е, че самоувереността идва от опита, от действието, от смелостта.</h3> <h3><strong>Често ние не правим нищо, защото не се чувстваме достатъчно уверени. А за да се почувстваме уверени, е необходимо да направим първата крачка.</strong> Поемайки отговорността за себе си и имайки куража да възвърнем силата си в момента, ние преставаме да бъдем жертви.</h3> <p>А вие какво мислите? Споделете своето мнение, своя опит или идеи.</p> <p>източник: sebepoznanie.com</p>