<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2016/11/буза.jpg"/>буза <p>Дали, „когато ти ударят едната буза, подай си и другата“ е реално приложимо действие днес? В 21 век сме много по-черногледи, много по-големи егоисти и много по-отрицателни към живота си хора! Защо е така, може би отговор от еднозначно естество няма, но пък дали можем да го променим, като факт – отговорът е определено ДА. Библейска максима от този ранг трудно се изпълнява днес или когато и да било, но тя е основа на един много важен принцип, на положителното съществуване – прощавай на хората и не ги съди! Когато сме гневни, объркани и наранени от другите, определено ни се иска да им го върнем, но дали е необходимо?</p> <p>Не, не е, защото нараняваме на първо място само и единствено себе си, защото губим положителната нагласа към живота и се превръщаме в многото, които са сиви и сърдити. Да си подадеш другата буза за звучен шамар не е срамно, напротив похвално е. Колкото и глупаво да ви звучи, така отмъщавате несъзнателно много повече на човека одарил ви в преносния смисъл, защото му показвате – воля, сила и непоколебимост да бъдете по-добър и по-щастлив от него самият! „Когато ти ударят едната буза, подай си и другата“ е философия на живот, защото положителното не е само сладката страна на живота. То съдържа в себе си много примеси на горчивина и болка, но те остават зад вас, защото сте съумели да ги преглътнете, да ги превъзмогнете и да продължите с гордо вдигната глава напред.</p> Реално погледнато днес в 21 век е много трудно да бъдем положителни, защото сме забравили какво е това и как се постига. Забравата се оглежда в лицето на все по навлизащите в живота ни виртуални реалности, на все по-отчуждените хора и на завоалираните предразсъдъци, които едно модерно общество не може да си позволи да показва! Действително си лягаме вечер с неудовлетворение от живота и на сутринта отново си го носим на плещите, за да ни притиска така докато не се осмелим да го пропъдим. Максимата „когато ти ударят едната буза, подай си и другата“ не е нито непостижима, нито глупашка, защото тя ни прави човеци, такива каквито сме забравили реално да бъдем. Будете се с усмивка; Обичайте; Прощавайте; Влюбвайте се и разлюбвайте; Плачете, когато ви се плаче; Общувайте; Не съдете околните за собствените си страхове; Бъдете смели, реални и положителни; Метафората – „Когато ти ударят едната буза, подай си и другата“ прилагайте в действителност в живота си към другите, а не на думи ( което не означава да издържате на бой!)! Бъдете едни по-позитивни, по-истински и по-добри човешки същества.<p></p>