<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/11/autumn-2900166_640-e1510127027965.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Хладно е. Но не в душата ми. Хладно е само времето навън. Душата ми кипи за живот, за страст.</p> <p>Вятърът разрошва косите ми. А след това се замислям, че просто иска да ме погали, да ме поздрави. Листата падат. Правят красив килим по земята. Става ми <strong>малко тъжно</strong>, малко мрачно. След миг се замислям за нещо много важно.</p> <p>Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво след това. Те падат и най-вероятно ги боли. Разделят се с дърветата – техният дом. Дърветата остават сами и вече няма какво да ги краси.</p> <p>Листата падат, но после <strong>идва пролетта</strong>. Тя винаги е толкова красива, преродена и нежна. Ухае на хубаво и се усмихва топло.</p> <p>Листата падат, за да покажат, че винаги предстои нещо хубаво след това. Хората също падат, ах как си приличат с есента. Падат, а след това успяват да се изправят.</p> <p>Така, както листата се прераждат и отново намират своя път към дърветата. Хората също <strong>намират посоката</strong>, когато за малко са били изгубени.</p> <p>Животът ми напомня на връзката с есента и пролетта.</p> <p><em>Още от Златина може да прочетете в <strong>Страница за щастие</strong>.</em></p>