<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/girl-2032802_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Живеела Абсолютно Независима Жена. Преди около година станала тя такава – абсолютно независима. С което ужасно се гордеела. Тя ставала веднага щом звъннел будилника и никога не се излежавала в леглото. Не пиела кафе или чай: тя дълго преодолявала зависимостта си от кофеина. И успяла, като заедно с това изключила от менюто си и всичко сладко, калорично и безполезно. Затова тя сутрин пиела вода и ядяла неподсладена и безсолна овесена каша.</p> <p>Тя се разделила и с приятелките си, защото не искала да бъде зависима от тях. Отнасяла се абсолютно равнодушно към шопинга и никой не можел да я обвини в това, че е способна да загуби ума си заради някакъв лъскав парцал. Да, какъв ти шопинг! Тя и по мъжете не си губела ума. От както прогонила любимия си (за малко да изпадне в зависимост от него) минали много месеци. Казано на кратко, Абсолютно Независимата Жена чувствала, че още съвсем малко и… скоро ще стане Идеалната Жена.</p> <p>В събота сутринта от към вратата се чул шум. Отворила. Зашеметена от умора, на прага стояла Котка. Жената ахнала, като я видяла:</p> <p>– Ти?! Но… Как така? Триста и четиридесет километра?!</p> <p>– Вървях в продължение на година – Котката влязла вкъщи и уморено се облегнала до крака на стола.</p> <p>– Защо?</p> <p>– Липсваше ми! – вдигнала очи Котката. – Не мога да живея нито без теб, нито без нашия дом, нито без нашия мъж. Между другото, къде е той?</p> <p>– Но нали те изоставих при леля на село… Ти не се ли обиди?</p> <p>– В началото да, – въздъхнала котката. – Но после ти простих. Разбирам те: ти толкова искаше да станеш независима…</p> <p>– И станах! – гласът на Жената предателски потрепнал.</p> <p>– Е, поздравления, – прошепнала Котката. – Какво да се прави. Ще си почина ден-два и ще си тръгна обратно.</p> <p>През нощта Жената изплашено отворила очи – тя винаги се събуждала от някакво непонятно чувство за мъчителна и тъжна празнота в гърдите. Около сърцето й било хладно – сякаш някой бил включил вентилатор вътре в нея. По навик тя протегнала ръка за успокоение – и се натъкнала на топла козинка. Котката леко се размърдала под одеалото, наместила се под ръката и замъркала. Скоро хладният вентилатор в гърдите й изчезнал.</p> <p>…Минали три дни. Жената се събудила и половин час се излежавала в леглото, след което се запътила към кухнята, предвкусвайки силното кафе с тъмен шоколад. После протегнала ръка към мобилния и задала на своя любим мъж най-важния въпрос: „Къде си?“ – и това било поне за стотен път от вчера насам. След това си уговорила среща на кафе с приятелка. И изведнъж видяла Котката, седяща до вратата.</p> <p>– Пусни ме, моля! – рекла тя.</p> <p>– Отиваш ли си? – в очите на Жената заблестели сълзи. – Но сега аз не мога без теб!</p> <p>– Успокой се, – рекла Котката. – Аз просто излизам да се поразходя, скоро ще се върна. Не затваряй вратата, моля те. Независимостта не е отсъствие на зависимост, както ти си мислеше. Това е да знаеш, че вратата е отворена. А също независимостта – това е щастие. От това, че си имаш някой, заради когото си готов да изминеш 347 километра пеша.</p> <p>И Котката прекрачила прага, ободрително усмихвайки се на Абсолютно Нормалната Жена…</p> <p><em>Източник: www.pozitivnoto.info</em></p>