<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/07/mill-2132494_640-e1500798679207.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Двама братя се скитали в гората, но се стъмнило и сбъркали пътя. Вървели дълго, премръзнали. След време стигнали до малка къща. Почукали на вратата. Показала се прегърбена старица. – Трябва да влезем, замръзнахме – казал по-големият брат.</p> <p>Старицата го изгледала и понечила да затвори вратата. – Почакайте, моля Ви! – казал по-малкият. – Заблудихме се в тъмнината и сбъркахме пътя. Ще ни приютите ли тази вечер? Утре сутрин тръгваме, моля Ви. Старицата се замислила за секунда, но ги поканила да влязат. Запалила печката и стоплила яденето. – Пфуу, много горещо стана тука, не се диша – казал по-големият. – Ако бяхме отвън, да бяхме умрели от студ – припомнил му по-малкият.</p> <p>Бабата сложила на братята да вечерят. – Много сол си сложила, бабе – казал големият. – Не се яде от сол. – Благодаря за вкусната гозба – усмихнал се малкият, въпреки че яденето наистина било пресолено. – Бяхме прегладнели. Може ли и чаша вода? – Много е студена – казал ядосан големият щом отпил. – На мен ми дойде освежаващо – благодарил ѝ отново по-малкият.</p> <p>Дошло време да си легнат. Големият подшушнал на брат си: – Кой знае къде ще ни сложи гърбавата. Няма да успеем да си починем като хората. СтарИцата се престорила, че не е чула. Завела ги в другата стая и казала на малкия: – Ти ще спиш там – посочила единственото легло. – А аз? – попитал големият. – Ти ще спиш на земята, и без това леглото ще е твърде неудобно за теб – отвърнала старата жена и излязла от стаята.</p> <p>На сутринта тя направила закуска и чай, но в чашата на големия сложила и оцет. – Благодаря за чудесната закуска – казал малкия искрено. – Е, закуската наистина си я биваше – съгласил се големият и отпил от чая голяма глътка.</p> <p>Започнал да се дави, а след като му преминало казал: – Много си злобна, бабке! Нарочно си ми сложила оцет в чая, цял ден сега да ми киселее и горчи. – На мен още ми киселее и горчи от думите дето ги изрече снощи – отговорила старицата. – Нека това ти е за урок. – Благодаря за гостоприемството и приемете моите извинения – казал малкият.</p> <p>Тръгнали те по пътя си, а големият рекъл: – Не стига, че ядохме пресолено ядене, после пихме ледена вода, от която чак ме боля корем, двамата спахме на едно легло, а тази сутрин нарочно и оцет ми беше сложила в чая, а ти ѝ благодари и се извини. Това на нищо не прилича!</p> <p>– Твоето на нищо не прилича, братко! Жената ни приюти, въпреки че не ни познава. Запали печката да се стоплим, но на теб не ти хареса, че е твърде горещо. После ни нагости, въпреки че може това да е било последната ѝ храна. Но на теб и това не ти хареса и дори я обиди като я нарече гърбава. Не си даваш сметка, че след всичко това можеше да ни изгони и да станем храна за вълците. <strong>Но ти нищичко не оцени. Със сигурност на нея ѝ е загорчало повече от обидата и неблагодарността, отколкото на теб оцетът в чая.</strong></p> автор: Силвия Жекова източник: gnezdoto.net