<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/08/new-york-2048861_640-e1503862741566.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Да живееш рисковано означава да живееш. Ако не живееш рисковано, ти не живееш. <strong>Живеенето</strong> разцъфтява само в опасностите. То никога не разцъфтява в сигурността, а само в несигурност.</p> <p>Ако започнеш да придобиваш сигурност, се превръщаш в застояла локва. <strong>Енергията</strong> ти вече не се движи. Тогава се страхуваш… защото човек никога не знае как да навлезе в непознатото. И защо да поемаш риск?</p> <p>Познатото е по-сигурно. Тогава ставаш обсебен от познатото. Непрекъснато се <strong>отегчаваш</strong> от него, омръзва ти, чувстваш се нещастен в него, но въпреки това то изглежда познато и удобно. Поне е познато.</p> <p>Непознатото те кара да <strong>трепериш</strong>. Самата идея за непознатото е достатъчна, за да започнеш да се чувстваш небезопасно.</p> <p><strong></strong></p><strong> </strong><p></p> <p>В света има само два типа хора: такива, които искат да живеят удобно – те търсят смъртта, те искат удобен гроб – и хора, които искат да живеят – те избират да живеят рисковано, защото животът процъфтява само тогава, когато има <strong>риск</strong>.</p> <p>Катерил ли си се някога в планината? Колкото по-нависоко се изкачваш, толкова по-свеж, по-млад се чувстваш. Колкото по-голяма е опасността от падане, колкото по-дълбока е пропастта до теб, толкова си по-жив… между живота и смъртта, когато просто висиш между живота и <strong>смъртта</strong>.</p> <p>Тогава няма отегчение, няма прах от миналото, няма желание за бъдещето. Тогава <strong>настоящият</strong>момент е много отчетлив, като пламък. Той е достатъчен – да живееш тук и сега.</p> <p><em>Ошо</em></p> <p>Източник: highviewart.com</p>