<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/03/PBoudfiudz0-e1490727229294.jpg"/>Да виждаш с очите си, означава да гледаш със сърцето си <p>Да виждаш с очите си често пъти се оказва лъжа. Гледането и виждането са много различни неща. Докато с очите си може само да гледаш нещо и да го зарегистрираш в мозъка си, то да го виждаш означава – да гледаш със сърцето си. Навярно всичките приказки, че сме виждащи слепци, че всяко истинско усещане в живота ни се губи – ви се струват празни. Но не са! Запитвали ли сте се, как виждат слепите хора? Те виждат със сърцето си. Въпреки своята слепота, сетивата им са много по-отворени към живота и усещанията му, отколкото нашите – на виждащите. Нужно ли е да ослепеем, за да се научим да виждаме със сърцата си, да виждаме истински? Не бива да е така.</p> <p>За жалост всички ние сме родени слепи и нашата тъмнина е много по-страшна от тази, която слепците усещат. Тази тъмнина е вътре в нас, тя е обзела и парализирала сетивата ни така, сякаш сме роботи, а не човешки същества. Няма по-лошо от гледането, което е само и единствено гледане. Виждането си е съвсем друго нещо. За да виждаш трябва да отвориш сърцето си – за страхове, за предателства, за щастие, за отдаване и разбиране. Да изостриш вътрешното си внимание към същността си, към всичко онова, което всъщност си, но не го осъзнаваш и се страхуваш да покажеш. Кога за последно усетихте истинския вкус на храната, докоснахте някого искрено, изслушахте приятел пълноценно и дишахте съзнателно? Не помните вероятно. Ежедневието така е притъпило сигналите на сърцето ни, че гледайки определено не виждаме, а само регистрираме усещания.</p> Гледането със сърцето не винаги е лесно. Понякога то ни показва неща, които не ни се иска да видим. С оглед на пълната си откровеност сърцето не лъже, а жестоко показва на очите действителността. Да се залъгваме, обаче няма полза. Това си е чиста проба мазохизъм на висше равнище. Сърцето показва най-правилно обичта, истината и грешките. Само дето заглушения му глас, ражда образ в очите ни, като през призма, която сменя източника си на светлина. Не се ли научим да гледаме със сърцето си и да виждаме с очите си, никога няма да сме истински щастливи и истински живи.<p></p>