<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/06/sunflowers-1719119_640-e1498246481882.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><em>За малките неща в живота, в които се крие пътят към голямото щастие…</em></p> <p><strong>Всеки ден прави комплимент</strong></p> <p>Помня татко, когато в нас идваха приятелки на майка на гости, как се държеше любезно с тях. За всяка намираше добра дума, после ги оставяше да се наприказват.</p> <p>Веднъж каза на една грозничка жена: „Колко добре изглеждаш днес!“ И аз после го попитах защо. „Ами ти не видя ли как тя засия от моя комплимент. Тя наистина стана хубава.“ Запомних го.</p> <p><strong>Никога не казвай на някого, че изглежда уморен или потиснат</strong></p> <p>Когато някой ме питаше: „Ти болна ли си, много си бледа?“ на мен ми ставаше още по-зле.</p> <p>Затова, когато някоя приятелка и без това е притеснена от нещо, ще намеря думи, с които да я разведря, а не да я натоваря допълнително.</p> <p>Защото знам по себе си колко малко му трябва на човек – две топли думи.</p> <p><strong>Използвай най-хубавите си прибори за хранене</strong></p> <p>Цял живот спестяваме зa нова къща, за децата, трупаме вещи, нека има. А животът си отминава лека-полека.</p> <p>Използваме старите си чаши и чинии, за да има, като ни дойдат гости, нови сервизи. Бършем се със захабени, но чисти кърпи, а новите, нека молците им се радват в шкафа.</p> <p>Сега съм извадила всичко ново и го използвам, за да ни е хубаво, а след времe – да сме живи и здрави. Аз ще си умра със старите чаши, пукнати или без дръжки, после моите деца може да изхвърлят новите ми чашчици, защото не им харесват или защото си имат по-хубави. И защо да ми пълнят шкафовете, те нали са затова – да се използват, а не да ме надживяват.</p> <p><strong>Пий шампанско без повод</strong></p> <p>Още утре ще си отворя бутилка шампанско, ей така, защото е неделя, защото мъжът ми е до мен и защото имам.</p> <p><strong>Използвай остроумието си да забавляваш хората, не да ги оскърбяваш</strong></p> <p>То аз друго не правя. Мразя черния хумор или хора, които под формата на майтап настъпват други хора.</p> <p><strong>Свиркай си</strong></p> <p>Нашият съсед, всеки път, щом излезе от дома си, започва да си подсвирква. Чудя се дали се радва, че се маха от мърморещата си жена.</p> <p>Съседката ми пък, щом влезе в кухнята, започва да пее. Знам, че или готви, или мие чинии.</p> <p>Аз пея под душа, действа разтоварващо.</p> <p><strong>Научи се да танцуваш</strong></p> <p>Възхищавам се на хора, които могат да танцуват както народни, така и модерни танци.</p> <p>Музиката, танците са балсамче за душата и е сто пъти по-добре да попееш или потанцуваш, отколкото да седиш на масата и само да се оплакваш.</p> <p><strong>Отделяй време да помиришеш розите</strong></p> <p>Докато чакаме на спирката, само поглеждаме дали идва нашето превозно средство и нервничим. Вместо да погледнем небето, хората, тревичките, дърветата. По-бързо няма да дойде рейсът, ако нервничим, а през това време може да помечтаем.</p> <p>Откога не сме се заглеждали в звездното небе? А как миришеха розите? Няма време, ние бързаме. Рози, а – това бяха цветя. Откога не са ми подарявали? Утре ще си купя една, ей така за разкош.</p> <p><strong>Отбягвай песимистите</strong></p> <p>И те са хора, но покрай мен не виреят. Мама ми казваше: „Не играй с този, той е лошо дете“. Ами на него може да му казват: „Играй с нея, тя е добро дете.“ Тогава какво?!</p> <p>Оптимизмът е заразен и песимистите бързичко преминават в нашата група, харесва им. Така че, заразявайте ги с оптимизъм, нека им е!</p> <p><strong>Не бъди скъперник цял живот, за да оставиш пари на децата си</strong></p> <p>Ти цял живот мизерстваш, а след теб децата ти дори могат да се скарат, че малко си им оставил.</p> <p>Остави им други ценности. А най-голямата ценност e, че си им дал живот?! Може би трябва хем ти да живееш пълноценно, хем нещо да им оставиш в наследство.</p> <p><strong>Не предприемай нищо, когато си ядосан</strong></p> <p>Както и брой до десет, когато си ядосан. Но колко често го правим? А това е много ценен съвет. Особено вечер, когато сме се скарали с най-близките си хора. Мале, какви фантазии измисляме, а на сутринта се срамуваме от себе си в повечето случаи.</p> <p>Затова, не бройте, а си спомнете нещо хубаво или помечтайте за нещо хубаво, пък утре ще видим.</p> <p><strong>Да се научим да благодарим</strong></p> <p>Много е приятно, когато цял ден си висял на печката и поне един близък човек ти каже: „Благодаря за вкусната вечеря“.</p> <p>А има хора, които заспиват гладни и без любов, затова да благодарим за всяко хубаво нещо, което ни се случва!</p> <p><strong>Обичай децата си такива, каквито са. Не каквито ти би искал да бъдат</strong></p> <p>Та това са твоите деца и те са такива и заради теб. Нима ние винаги сме правили това, което са искали нашите.</p> <p>Не харесваме тези, за които са се омъжили/оженили. Та нали ние няма да живеем с тях.</p> <p>Ако пък се разведат, им казваме: „Нали те предупредих, ама като не слушаш.“ Е, нали това е техният живот, те трябва да си го изживеят, ние и да искаме, не можем вместо тях, а и не трябва.</p> <p>Щом толкова знаем, защо не сме осъществили нашите мечти, а ги вменяваме на децата си, та те си имат свои.</p> <p><strong>Обаждай се на майка си</strong></p> <p>Това при мен е трудно изпълнимо, защото тя не ми дава шанс. Все тя ми звъни. Чак й се ядосвам, а пък на мен – моите деца, защото пък аз все ги търся. Верига. После техните деца и така.</p> <p>Майки, все се тревожат.</p> <p><strong>Ожени се по любов</strong></p> <p>Не можеш да лягаш с пари и с тях не можеш да си говориш. Само с пари не се живее.</p> <p>Когато имаш до себе си любим човек, с него можеш да преодоляваш и трудности. За радостта са нужни поне двама.</p> <p><strong>Пази се от завистта. Тя е източник на много беди</strong></p> <p>По-добре се амбицирайте, постигнете нещо и вие или просто се зарадвайте на чуждите успехи, вместо да завиждате. Защото на този човек и през ум не му минава, че вие се тровите заради него. Той си върви напред и нагоре, труди се и се радва на постигнатото, може би с много труд, а вие се изяждате. И за какво?!</p> <p><strong>Научи се да слушаш. Понякога шансът чука много тихо на вратата</strong></p> <p>Ако се научим да се изслушваме, ще настане такъв живот, че сами няма да повярваме на успеха и щастието си.</p> <p>То, като ни кацне пиленцето на рамото, ние го гоним, за да не ни изцапа дрехата, после се чудим защо на другите все им върви, а на нас – не.</p> <p><strong>Не пропускай случай да кажеш на някого, че го обичаш</strong></p> <p>Поне в миговете, когато сте изпаднали в умиление. Приятно е да го чуеш, нищо че си го знаеш.</p> <p>Не подценявай силата на думите – те заздравяват и изглаждат взаимоотношенията</p> <p>А дали се замисляме, че думите нараняват и оставят трайни рани? Или че могат да те накарат да летиш, или просто ги хвърляме ей така на вятъра, само за да си кажем нещо.</p> <p><strong>Когато ти направят комплимент, единственият задължителен отговор е искреното „Благодаря“</strong></p> <p>Трябва да се научим, както да правим комплименти, така и да ги получаваме.</p> <p>Някой ми казва: „Колко си хубава днес“. И аз… „Е, та вчера не бях ли?!“ Или: „Абе, какви глупости ми говориш, толкова съм уморена?!“ Вместо да се зарадваме на милите думи, ние караме хората да не повторят. И после, мен никой не ме харесва, защо ли?!</p> <p>***</p> <p>Не ги знаем тези неща ли?! Знаем ги, но дали ги спазваме. Ами, не. Те ще ми кажат на мен аз какво да правя, я. A в тези малки съвети има толкова мъдрост. Те са проверени с времето. Защо да не се възползваме от тях? И дано съм ви била полезна поне малко!</p> <em>автор: Светлана Лажова, из „Прочетох специално за вас“,</em> <em>по книгата „Правилата на живота. Житейски максими за всички поколения“</em> <em>от Хорас Джаксън Брау</em> <em>източник: highviewart</em>