<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/03/za-granicite-i-horata-e1489912596298.jpg"/>За границите и хората в живота ни <p>За границите и хората в живота ни решихме да си поговорим, защото смятаме, че много хора, нито имат граница в живота, нито усещат, че преминават нашата често пъти. Границите, които сами сме си поставили са израз на сила, смелост и разбиране. Те в никакъв случай не са ограничения или вписване в определена среда, а чисто и просто човешки разсъждения, които някои избягват да си позволяват. Навярно всеки един от вас се е сблъсквал с хора без граница, било то в поведението, в изказванията или в начина си на живот. Често пъти границите и ограниченията, които си поставяме сами, са негласно казаните описателни думи на личността ни. Свободата не познава граници, вероятно ще опонират повечето. Но, коя свобода нашата или тази, която с безграничното си поведение, отнемаме на други?</p> <p>Човешките граници са невидими. Те не са, нито дълбоки ровове, преградни стени и телени огради, нито стени на затвор. Те са душевни, личностни и морални граници. Не става въпрос за фалшив морал и за притворна смиреност. Става въпрос, за мярата да спреш да говориш, когато е нужно, да спреш да действаш, когато осъзнаваш, че ще нараниш някого и да спреш да съветваш, защото околните нямат нужда от съвети, а от подкрепа. Едни, ей такива нормални човешки граници, на едно чисто човешко поведение на човека към отсрещния човек, независимо от неговия пол, религия, мислене и разбирания. Тези граници, някак си се размиват във времето и все повече изчезват. Днес е модерно да си бунтар, ок хубаво няма лошо. Но, бъди бунтар-човек, а не бунтар, само заради самото бунтарство и модата да бъдеш различен. Днес е модерно да даваш дълбокомъдрени съвети, а личния ти живот да е пълна каша. Добре, бъди пример в по-голяма степен, а не съветник без покритие. Днес е модерно да говорим неразбираемо и да вменяваме чувство за малоценност у другите. А всъщност сме чисто и просто позьори.</p> Именно тези така важни граници ни се губят и ни се оплитат в мрежа, която няма разплитане и дори лабиринта с Минотавъра не е равен по достойнство на нея. За да бъдем човеци, свободни, щастливи, осъзнати и пълноценни е нужно сами на себе си да си поставяме граници. Често пъти това става интуитивно и се възпитава с времето. Всеки си поставя сам на себе си своите си граници и другите, които не си ги поставят стъпкват достойнството и благородството на останалите. Навярно да се говори за достойнство и благородство днес е остаряла тема, но пък те са ценни човешки качества и способността да си поставяш невидими граници е част от тях. Не винаги да кажеш истината е нужно и оправдано и не винаги да излъжеш е хубаво. Темата за границите и хората в живота ни е огромна. Затова в епилог ще добавим – поставяйте си сами граници на човешко поведение, за да не ви ги поставят други, което е по-лошия вариант!<p></p>