Ако жената крие душата си, не дава шанс на мъжа

      <img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/11/girl-1589845_640-e1510299640162.jpg"/>Снимка - Pixabay        <p><strong>Ако жената крие душата си, не дава шанс на мъжа до нея да обича себе си и така тя престава да бъде обект на любов и става обект на желание.</strong></p> <p>Ако жената не чувства своята душа, тя не може да разбере: къде е тя, с кого е и защо? А дории най-тъмният и див мъж има нужда да се моли, макар и самият той да не го разбира. <strong>На мъжа у се иска да вижда в жената божественото, тогава божественото се пробужда в мъжа.</strong> Любовта прави мъжа мил, истински и силен. Ако мъжът не е обичан, няма как да намери мястото си в света.</p> <p>Защо му е да живее в свят, където няма любов?! Трябва му огън, а в секса няма огън. Огънят не е алхимия на телата, а алхимия на душите. Мъжът сам не може да разбере защо не свети и защо не ликува душата му. Причината е в това, че жената до него не разкрива душата си. Тогава мъжът усеща, че той е дал всичко от себе си, но жената до него иска още нещо. <strong>Жената възприема угасналия мъж като неблагодарник.</strong> Тя толкова е пазила душата си за него, за да го спечели, е е спряла да я усеща. В един момент обаче усеща, че е направила жертва и започва да го обвинява за тази жертва. Той пък се чуди: „С кого е твоята душа?“. Да усещаме душата си не е нещо, което се учи в университет.</p> <p></p>    <p>Има израз: „Жената е пазителка на огнището.“ Но това не означава да готвите супи и да пазарувате за дома. Това означава <strong>да показвате душата си и да знаете с кого е тя.</strong> Ако женската душа е отхвърлила мъжа, значи огнището е угаснало. Това трябва да се знае и да бъде прието от него, иначе той ще се чувства като неблагодарен идиот и ще изпитва вина без причина. А мъжът усеща, когато нещо не е наред.</p> <p><strong>Ако душата на жената вече не е при мъжа до нея, тогава каква е неговата роля?</strong> Да я спасява от детските й страхове, да поддържа фетишите й, да й предоставя интимни услуги? По-често не мъжът си тръгва, а жената – първа връзката между двамата напуска нейната душа. Да спорите с Душата е като да спорите с Бог. Тя е неговият огън. <strong>Когато няма огън, мъжът във връзката става тъжен.</strong></p> <p>На жените принадлежи тайното, а на мъжете явното в света. Жените са скрити, мъжете са изявени. Мъжете явно действат в света, а жените тайно. Затова <strong>на жените принадлежи скритото – тяхната душа е душата на връзката.</strong> Когато огънят във връзката е малко, мъжът изпитва желание да разруши света.</p> <p></p>    <p>Има ли шанс мъжът да постъпи по друг начин, когато жената крие душата си от него? Разбира се, че има. В противен случай светът щеше да бъде разрушен от тъжни мъже, които изпитват вина без причина. Един цитат на Кастанеда е показателен: „<em>Любовта, Хенаро – е животът, – казал дон Хуан, – Той иска да прегърне Земята, но понеже е малък, всичко, което може да направи, е да плува в нея. Но Земята знае, че той я обича и се грижи за нея. Именно затова, Хенаро, животът е изпълнен докрай, и неговите чувства, където и да е той, са наситени, силни и истински.</em></p> <p><em>Само ако обичаш тази Земя с нестихваща страст, само тогава може да се освободиш от тъгата. Войнът винаги е весел, само защото неговата любов към Земята е неизменна, а обектът на неговата любов винаги го засипва с даровете си.“</em></p> <p>Източник: magiangelova.bg</p> <p>Можете да намерите Маги Ангелова<em> и във Фейсбук</em></p> <p></p>

© 2020,