Днес ще живея бавно...

      <img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/12/model-1954082_640-e1514297833893.jpg"/>Снимка - Pixabay        <p>Днес ще живея бавно. Ще се наслаждавам на всеки един <strong>миг</strong>. Ще се усмихвам повече. И ще мисля само за хубави неща.</p> <p>Защото в забързаното ни ежедневие <strong>пропускаме</strong> да видим най-важните неща – тези малките, които всъщност правят животa ни прекрасен.</p> <p>Замисляли ли сте се колко много пропускаме <strong>бързайки</strong>?!</p> <p>Правим всичко на бързи<strong> обороти</strong> – бързо спим, ядем „на крак“, пием си кафето наведнъж, бързаме за метрото, бързаме за работа, бързаме за вкъщи…</p>     <p>Днес пия кафето си бавно, осъзнавайки, че да живееш така е равно на <strong>самоубийство</strong>.</p> <p>Защо искаме всичко да става бързо? Защо искаме да се превърнем в <strong>роботи</strong>? Защо искаме да станем роби на времето? И защо То все не ни стига? Защо се оплакваме, че дните и месеците минават неусетно? Че току виж, докато се обърнеш и пак е Коледа и Нова Година.</p> <p>Знам защо. Защото бързаме. Защото правим всичко мигновено. Защото все нямаме време. За обич. За разходка в парка. За изгрева или залеза. За уютните семейни обеди. За игри с децата. Понякога дори и за една <strong>усмивка</strong>. Една прегръдка. Или мила дума.</p>     <p>Защото дори чувствата си изживяваме бързо. Бързо <strong>целуваме</strong>. Бързо обичаме. Бързо се разделяме. Бързо ни боли. А после, после не усещаме нищо. Празнота.</p> <p>Изчерпване. Като дърво без корени. Изсъхнало и кухо. Изморено. Без живителни сокове. Без <strong>пулс</strong>.</p> <p>Аз искам да живея бавно. Искам цялото време на света. Искам живота ми да бъде изпълнен със смисъл. Със сбъднатост. С <strong>красота</strong>. Със смях. С чувства. С любов. С пътувания. И с куп вълшебни мигове. С такива, спиращи дъха.</p> <p>Не искам <strong>мечтите</strong> ми да се случват на момента. Не искам нищо веднага. Искам време за всичко.</p>     <p>Искам да ми се случат най-хубавите неща. Искам да запечатвам с <strong>душата</strong> си картини. И със сърцето си да живея!</p> <p>Днес ще живея бавно. Ще се сбъдвам в нечии <strong>очи</strong>. Ще се радвам безкрайно на живота.</p> <p>А най-хубавото… винаги ще <strong>предстои</strong>.</p> <p><em>Още от Darini – Д. Тодорова може да прочетете в darini-poezia.blogspot.com.</em></p>        

© 2020,