<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/02/mechtite-e1486065852554.jpg"/>Забравихме ли си мечтите и къде останаха те <p>Забравихме ли си мечтите? Къде ги оставихме по пътя и защо? Защо днес сме тъжни, макар и обградени от любими хора и живеещи навярно добре? Задавате ли си тези въпроси или ви е страх дори да си ги зададете?</p> <p>Всеки един от нас рано или късно в живота си стига до момента да си зададе поне един от въпросите по-горе. Понякога мечтите са за богатство и слава, друг път за любов и семейство, а трети просто за пътешествия и преживявания. Има хиляди мечти по света осъществени и неосъществени. Има хиляди дръзки желания и тайни помисли. Но голяма част от тях остават някъде забравени по пътя, заровени, видоизменени и изоставени. Дали една мечта умира, когато я изоставим или просто остава едно неудовлетворение у нас? Макар и привидно щастливи, някъде дълбоко в нас сме разочаровани и непълноценни! Мечтите са без пари, да и е добре да се мечтае, но пък забравата на мечтите е страшна. Сякаш у нас нещо умира и никога повече няма да се съживи отново. Затова не забравяйте мечтите си, дори и те никога да не бъдат осъществени.</p> <p>Мечтайте ги смело и безотговорно, само така ще осъществите предназначението си в този живот – просто да сте щастливи независимо от обстоятелствата! Забравихме ли си мечтите? Намерете ги, защото те са дълбоко във вас и всъщност никога не сте ги изоставяли, просто сте ги забравили. Никога не е късно да се мечтае и никога не трябва да спирате да го правите. Мечтите са вяра – вяра в себе си и околните. Вяра в чудото на живота и съществуването. Вяра в доброто и положителното. Вяра, че можем да сме щастливи и пълноценни, защото го заслужаваме адски много. Споделянето, отдаването, желанието и целите са хубаво нещо. Мечтите, обаче са нещо друго. Те също трябва да бъдат споделяни и изживени. Също трябва да бъдат търсени и преследвани. Забравихме ли си мечтите, да бъдем добри, да бъдем човеци, да бъдем благодарни, вярващи и любящи? Не ги забравяйте, оставете ги да горят ярко и ги предайте на околните, на децата, внуците и правнуците си, на непознати и познати. Мечтите са, като майките – те винаги са неотлъчно до вас от самото ви раждане. Те са търпеливи и спокойни, никога не ви упрекват, че ги забравяте, никога не се натрапват, а просто стоят и чакат да си спомните за тях! Мечтайте, мечтайте и вярвайте в мечтите. Те са огън, лед, вода, земя и живот. Те са истина и химера. Те са самите вас и нещо извън същността ви. Забравихме ли си мечтите? Не сме, защото ще ги потърсим и ще бъдем щастливи – вярвайте в това!</p>