<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/11/portrait-1360829_640-e1509867735105.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><strong>Съществуват различни аспекти на самочувствието. Самочувствието е усещането, че сме компетентни да се справяме с основните предизвикателства на живота и сме достойни за щастие. Самочувствието е усещане. То е конкретен начин за усещане на собствената личност. То е нещо повече от обикновено чувство. То включва в себе си емоционален, оценъчен и когнитивен елемент. Освен това води и до определена нагласа за действие: да се доближаваме към живота, а не да се отдръпваме от него, да зачитаме фактите, а не да ги отричаме, да действаме с отговорност към себе си, а не обратното.</strong></p> <p>Самочувствието е доверие в ефикасността на разума ни, в способността да мислим. В по-широк смисъл, това е увереност в способността ни да мислим, да правим подходящи избори и решения и да реагираме ефективно на промените. То е също така и усещането, че успеха, постиженията, удовлетворението – щастието – са естествените и правилните неща за нас. Ценността на подобна увереност за оцеляване е очевидна, както и опасността от липсата й.</p> <p><strong>Самочувствието не е еуфорията или жизнерадостта, които могат да бъдат временно предизвикани от някакъв наркотик, от един комплимент или от една любовна връзка. То не е илюзия или халюцинация. Ако не се основава на реалността, ако не е изградено с течение на времето чрез съответни дейности от страна на разума, това не е самочувствие.</strong></p> <p><strong>Шестте принципа на самочувствието са:</strong></p> <strong>Осъзнаното живеене</strong> – Да си даваме ясна сметка за своите мисли, емоции, чувства, настроения, действия и тн. <strong>Себеприемане</strong> – Готовността да приемаме, преживяваме и отговаряме за нашите мисли, чувства и действия без отбягване, непризнаване или отричане – и също така без да отхвърляме себе си. Да си позволим да мислим собствените си мисли, да преживяваме собствените си емоции и да се вглеждаме в собствените си действия, без обезателно да ги харесваме, одобряваме или оправдаваме. <strong>Отговорност към себе си</strong> – Осъзнаването на факта, че ние сме авторите на нашите избори и действия, че всеки един от нас е отговорен за живота и добруването си, както и за постигането на целите си. Ако за постигането на целите си се нуждаем от сътрудничество с други хора, ние трябва да предложим някаква ценност в замяна. Въпросът не е „Кой е виновен?“, а „Какво трябва да се направи?“, „Какво аз трябва да направя?“ <strong>Отстояване на себе си</strong> – Това означава да сме неподправени в отношенията си с другите, да се отнасяме към нашите ценности и към хората с необходимото уважение в социален контекст. Отказ от фалшифициране на реалността, относно това, кои сме ние и какво ценим, с цел да избегнем неодобрение. Желание да отстояваме себе си и идеите си по подходящи начини в подходящите контексти. <strong>Целеустременост</strong> – Идентифицирането на нашите краткосрочни и дългосрочни цели или задачи и необходимите действия за постигането им /формулиране на план за действие/. Организирането на действията ни в служба на тези цели, анализирането на действията за да сме сигурни, че не се отклоняваме, както и обръщане на внимание на резултата за да разпознаваме дали и кога трябва отново да се върнем към фазата на планирането. <strong>Почтеност</strong> – Да живеем в постигнато съгласие между това, което знаем, това, в което вярваме и това, което правим. Да казваме истината, да уважаваме собствените си ангажименти, да превръщаме в действия ценностите, които изповядваме и на които се възхищаваме. <p>Общото между всичките тези неща е зачитането на реалността, което е и същността на осъзнатото живеене. Всички те включват в същината си набор от умствени дейности, което естествено има последици във външния свят.</p> <p><strong>Самочувствието не е безплатен дар от природата. То трябва да бъде култивирано – трябва да бъде заслужено. То не може да се придобие чрез изпращане на въздушна целувка на образа ни в огледалото. То не може да бъде постигнато чрез обсипване с похвали, нито чрез сексуални завоевания, нито чрез материални придобивки, нито чрез хипнотизатор, насаждащ ни мисълта, че сме прекрасни. </strong></p> <p><strong>Хората могат да бъдат насърчавани, стимулирани или обучавани да живеят по-съзнателно, да приемат себе си в много по-голяма степен, да действат по-отговорно към себе си, да функционират по-самоуверено, да живеят по-целеустремено и да влагат по-високо ниво на личностна почтеност в своя живот – но задачата за създаването и поддържането на тези практики пада върху всеки един от нас.</strong></p> <p>източник: psiholog.co</p>