<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/03/women-2143800_640-e1490900030983.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Приятелството е много тънко човешко качество. Да се сприятеляваш е умение и граничи с изкуството понякога. Не всеки умее да бъде истински приятел, затова и хората умеещи го, са толкова ценни в живота ни. Да си създаваш приятели не е присъщо само на нас хората. Много по-силни приятелски връзки има и при животни, и при птици, дори при нишите организми. Да си приятел означава да си по-смел, по-всеотдаен, по-любещ и загрижен. Определено да си приятел и да имаш приятел е благословия, която носи своето бреме ежедневно.</p> <p>Не случайно Хелън Келър е казала – „Бих предпочела да вървя с приятел в тъмното, отколкото сама в светлината.“ Приятеля е онази искрица, която е сякаш част от теб, но в едно друго близко същество. Приятелството е допълване, общи интереси, спорове и извървян път най-вече. Тъмнината не е никак страшна, когато си хванал здраво една топла приятелска ръка. Самотата е относителна, но силно осезаема не сред тълпата от хора, а сред самотата на душата ни. Едно приятелство се гради с години, но усещащ човека който си срещнал веднага. Забелязваш в очите му нещо близко, което е частица от теб и сякаш става магия. Особен вид любов е приятелството. За разлика от влюбването, то трае доста по-дълго и устоява на много повече капризи на времето. „Приятелството се ражда в момента, когато един човек каже на друг: Какво? Ти също ли? Аз си мислех, че съм единствен.“ – Клайв Луис е написал. А дали наистина не става точно така!</p> Една фраза на Албер Камю описва много точно, какво е и защо е приятелството на този свят. – „Не ходи пред мен, може да не мога да те следвам. Не ходи зад мен, няма да мога да те водя. Просто върви до мен и ми бъди приятел.“ Затова са приятелите, те са рамото на което можеш да поплачеш. Те са благословията, на която можеш да се уповаваш. Те са и бремето, което носиш, защото тяхното страдание и радост са твой страдание и радост. Приятелството не винаги е безоблачно. Да, на война и в любовта всичко е позволено, но при приятелството си има неписани етични закони. За него трябва много да се даде и много да се изстрада, без дори да си разбрал, как точно нещата се случват. Ще завършим размислите си върху приятелството с една фраза от Магьосника от Оз – „ О, ти си най-добрият приятел, който някой някога е имал. И това е толкова забавно, че имам чувството, че винаги съм те познавал! Как би могло да стане това?“ Наистина, как изведнъж един човек ни е толкова близък, сякаш сме го носили винаги вътре в себе си без да знаем! Вероятно, защото е бил предопределен да ни бъде приятел.<p></p>