<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/model-1246488_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><strong>Често разправят, че след като мине известно време, страстта се превръщала в „нещо друго“, </strong>по-здраво и по-прекрасно.</p> <p><strong>Че това „друго“ било Любовта с главна буква, чувството не e толкова възбуждащо, </strong>но затова пък по-зряло.</p> <p><strong>Нека сме наясно: на това „друго“ аз казвам майната му и ако именно това е Любовта, харизвам я на мързеливите, на отчаяните, на „зрелите“, </strong>на онези, които са затънали до гуша в техния сантиментален комфорт.</p> <p><strong>Моята любов си е с малка буква, </strong>но с широко разперени криле.</p> <p><strong>Тя не трае дълго, </strong>но поне човек чувства, когато я има.</p> <p><strong>„Другото“, в което се опитват да превърнат любовта, напомня някаква теория, измислена, за да накара хората да се задоволяват с малко и да се утешават, </strong>като си повтарят, че по-добро не може да се намери.</p> <p><strong>Те ми напомнят завистниците, които драскат с пирон вратите на скъпите автомобили, </strong>защото сами не могат да си купят такива.</p> <p><strong>За да се чувства добре, една жена се нуждае от мъж, </strong>който да й се възхищава.</p> <p><strong>Поне аз така виждам нещата. </strong>Цветето се нужда от слънце.</p> <p>източник: http://chetilishte.com</p>