<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/07/Когато-жената-отива-в-чужди-мъжки-ръце.jpg"/>Снимка - Pixabay <p> </p> <p>Жената, сине, отива в чужди мъжки ръце, кога сърцето ти й е далече, кога й мълчиш с очи и не я <strong>галиш с</strong> <strong>ръце и с душа</strong>. Кога уж с тебе върви, а сама сеща себе си.</p> <p>– Ако я обичам, тате? Не стига ли?</p> <p>– Не стига, чедо. Сама жена си в постеля да замръква дълго не я оставяй! Да ти не топли друг мястото и да няма де ти сам да легнеш и да ти се напълнят ръце и сърце кога у дома си дойдеш. Любовта, сине, <strong>цялата е</strong> <strong>огън и жар</strong>! Ако не я топлиш, замръзва и веке не е същата, мигар в нощите да спи в постелята до тебе.</p> <p>– А как се топли обич?</p> <p>– С блага дума, чедо. С грижа. Кога похвалиш премяната и сготвеното на софрата. Кога забележиш тъгата в усмивката и я разтушиш. Да гледаш и да видиш, да слушаш и да чуеш тряб’а. Време да й даряваш. Да ти е мъжка думата, каквото й речеш, на две да не става, ама и хатър да й не чупиш! <strong>Обичта инат не трае</strong>. Товар от двама по-леко се носи, затуй в живот по двама крачат. Женското сърце, сине, не е като мъжкото. Мъжете една севда носим в гърди до живот, като първата веке не любим! И втора, и трета да ни топли ложето, като първата втора обич си нямаме! Жената, чедо, дълго търпи, много обича, ама очи ти, ако дълго й не бляскат отпреде, чезнат, сърце й след друга светулка тръгва топлинка да си дири!…</p> <p><em>Автор: Валентина Йоргова, из „Гласове в тихото“</em></p> <p>източник: highviewart.com</p>