<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/02/silata-na-dumite-e1487675247480.jpeg"/>Силата на думите <p>Силата на думите често не се оценява подобаващо. Обикновено, когато говорим с някого или го категоризираме, използваме силни думи. След това, може и да съжаляваме, но няма смисъл. Навярно още, като деца на много от вас са ви чели приказката за мечката. Онази мечка, дето ни учи на поуката – казаната дума боли по-силно от хвърления камък! Тя мечката е олицетворение на болката от казаната дума. Тя дето е животно, диво и неразбиращо, но има чувства и емоции. Нагрубена и охулена, болката се впива в нас и оставя дълбока рана. Затова и казаната дума, връщане назад няма. Тя се изстрелва, като куршум към сърцето на обидения и го разкъсва безмилостно. Така и мечката няма да я заболи, ако метнете камък по нея, но ще се свие от болка, ако я обидите, дори и да не го покаже!</p> <p>Всички ние хората сме „тази мечка“ – охулената. Всекидневно обиждаме и ни обиждат. Правим се, че не ни интересува, но сърцата ни кървят. Силата на думите е страшна. Те, както може да те издигнат в небесата и да те окрилят, ако са благи, така може и да те сгромолясат в деветия кръг на ада, ако са груби. Колко пъти помислихте преди да изречете някакви обидни, порицателни, упрекващи и парещи думи към някого? Веднъж, два пъти или николко! Та нали сме пример за децата си, така и тях учим да обиждат, да поставят под общ знаменател, да се подиграват и да хулят. А приказката за мечката им четем, поучаваме ги, колко боли казаната дума. И на нас са я чели, но дали сме я разбрали, дали сме разбрали силата на думите – навярно не? Неслучайно нарекохме силата на думите – приказка за болката. Ежедневно, всяка минута, всеки един час говорим и говорим. Общуваме, мълчим и пак говорим. Кратка конфузна пауза, след поредната обида, макар и не целенасочена. И отново никаква индикация, че осъзнаваме, какво, как и защо казахме – използвахме ли правилно могъщата сила на думите!</p> Навярно ще си кажете, то днес не умеем да общуваме. Много станахме нервни, придирчиви, взискателни и „прями“. Прямотата няма нищо общо с обидата и определено изказването на мнение трябва да е обмислено и премерено. Една едничка дума, може да дамгоса цял един човешки живот, затова е добре да мислим, какво говорим. Една едничка обида, може да прекърши нечии криле завинаги и да го направи неуспешен и посредствен човек. Следващият път преди да отворите уста и да заговорите – спомнете си приказката за мечката. Спомнете си за силата на думите и как обидата боли повече от удара с камък. Тя раната зараства и се забравя, но казаната дума винаги остава!<p></p>