<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/10/girl-863340_640-e1507238316570.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Жените не си тръгват от мъжете, а от отношението. Дълго време, понякога с години, мислено стягат багажа си. Не се решават. Опаковат го, разопаковат го. Прибират в куфара някой понамачкан <strong>красив спомен</strong> заедно с роклите, които мислят, че повече няма да облекат, защото не им стават от доста време, но им е жал да ги изхвърлят.</p> <p>Замислят се за времето. За мъжа от спомена. Изваждат и още мигове щастие от нафталина и правят прожекция в съзнанието си на миналото. Виждат обичания мъж такъв, какъвто е бил – нежен, спонтанен, отдаващ. Виждат го щастлив и обичащ. И си спомнят, че са били обичани.</p> <p>Тогава се замислят. Да тръгнат ли? Да останат ли? Кога дойде промяната? Ще отшуми ли като смущение по телефонна линия във връзката помежду им? Труден период или <strong>горчиво постоянно настояще</strong>? Мъжа ли обичат или спомените си за него?</p> <p>Понякога тези жени обичат мъжете си, но им тежи празнотата от това дали мъжете им още ги обичат. Разстилат пред себе си като овехтяла дреха нераздадената си нежност с крива, тъжна усмивка. Да я преправят ли, да я освежат ли? Да я облекат отново и да я поносят, за да зарадват мъжкото сърце. Да се пременят като жената от спомените. Може да срещнат мъжа от миналото в настоящето… кой знае?</p> <p>Понякога обличат нежността. Не бързат да я сгънат в куфара. Не им се тръгва… Пременят се със <strong>спонтанността</strong>, страстта, суетата дори. Всеки ден обличат нещо позабравено, почти ново, отдавна неносено.</p> <p>И мъжките очи са огледалото, в което се оглеждат дали им прилича още и дали са красиви. Търсят знак нужни ли са. Още ли има кой да ги чака, ако закъснеят нощем с някоя минута. Има ли още любов за тях, заради която да останат и да забравят, че могат да съществуват другаде, защото са си у дома, на единственото място, където принадлежат.</p> <p>Жените стягат мълчаливо и с меланхолия багажа си. Дълго. Броят минутите останали ли са или са се свършили от много време. Претеглят усмивките и сълзите си. Мерят плащовете самота и цветните си споделености. Мислят и премислят хиляди пъти. Вглеждат се дълбоко да открият причини да не прекрачат прага.</p> <p>Ако мъжете се сепнат от <strong>съня на ежедневието</strong>, разпознават в жената любовта. И се връщат към себе си. Към нея. Ако съумеят да я прегърнат преди да е прекрачила прага, разбиват всяко болящо ненужно „сбогом“ и отрезвяват съзнанието си. Запазват щастието и обичта между четирите стени. И никога повече не приемат нищо за даденост.</p> <p>Ако мъжете променят отношението си, раняващо с безразличие и мълчание, жените не тръгват. <strong>И любовта остава</strong>.</p> <p><em>Автор: Валентина Йоргова / Източник: myvelikoturnovo.com</em></p>