20 неща, които ще научим, когато си позволим да оставим миналото зад себе си

      <img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/06/StockSnap_7CZ3ZP8AHW.jpg"/>Снимка - StockSnap        <p>Приеми всичко каквото е, остави зад себе си, това което е било, и имай вяра в своето пътешествие.</p> <p>Необходимо е винаги да приемаме, когато някаква част от живота ни е достигнала до своя неизбежен край. Затваряме вратата, приключваме с тази глава, прелистваме страницата – няма значение как ще го наречем. Това, което има значение е да намерим сили да оставим в миналото тези части от живота ни, които са приключили.</p> <p>Всичко е в това да прегърнем истината: Каквото се е случило, не подлежи на промяна, но това, което правим сега променя всичко!</p> <p>Разбира се, да знаем това и да живеем наистина спрямо тази максима, засилвайки влиянието ѝ всеки ден, са две много различни неща. Да продължим напред не е ЛЕСНО – това е пътуване, в което участваме всеки ден, ден след ден. Ако се придържаме към него, ето на какво ще ви научи това пътешествие в крайна сметка:</p> <p><strong>1.</strong>Най-значимите промени в живота ни се случват, когато решим да контролираме, това върху което имаме силата да упражняваме контрол, вместо да жадуваме да контролираме това, върху което нямаме влияние.</p> <p><strong>2.</strong> Повечето хора си „помагат” да се чувстват нещастни просто, защото намират за невъзможно да приемат живота такъв какъвто е точно в този момент.</p> <p><strong>3.</strong> Ако се притесняваме твърде много за това какво може да бъде и се чудим твърде дълго за това какво би било, ние ще игнорираме и пропуснем това което е.</p>     <p><strong>4.</strong> Когато сме обзети от тревоги, е лесно да объркаме притесненията си с реалността, вместо да разпознаем, че това са просто мисли. Да бъдем внимателни, за да се защитим от самите себе си.</p>   <p><strong>5.</strong> Най-голямата пречка по пътя към растежа е собственият ни ум. Веднъж да го надмогнем, ние ще можем да преодолеем всичко.</p>   <p><strong>6.</strong> Почти всичко ще сработи пак ако го изключим за малко, това включва и самите нас, т.е., да не забравяме почивката и пътуванията, които да рестартират ума ни.</p> <p><strong>7.</strong> Не винаги ще ни идва с лекота да сме благодарни, но винаги има причина да сме. И най-големият подарък от нашата благодарност е това, че колкото по-благодарни сме, толкова повече сме тук и сега, в настоящето.</p> <p><strong>8.</strong> Тайната на това да продължим напред, е не в това да фокусираме енергията си върху това да поправяме или да се борим с нещо старо, а да изграждаме новото.</p> <p><strong>9.</strong> Да оставим нещо да отмине не означава да не се интересуваме от него никога вече. Означава да осъзнаем, че единственото нещо, върху което имате контрол сме самите ние, в този момент.</p> <p><strong>10.</strong> В повечето случаи, не можем да успокоим бурята, която ни е връхлетяла – дори не си струва да опитваме. Това, което можем да направим, е да успокоим себе си и бурята ще премине.</p>     <p><strong>11.</strong> Можем винаги да контролираме начина, по който реагираме на това, което се случва, а в нашата реакция е и нашата сила.</p>   <p><strong>12.</strong> Често да продължим означава просто да променим етикетите, с които наричаме ситуацията – да погледнем на същата ситуация със свеж поглед и отворен ум.</p> <p><strong>13.</strong> Няма абсолютно нищо в сегашните обстоятелства, което да ни възпира да отбелязваме прогрес – по една малка стъпка всеки ден!</p>  <p><strong>14.</strong> Денят, в който сме „разбрали” всичко, е денят, в който сме спрели да се опитваме да разберем смисъла на живота. Денят, в който ще открием мястото за себе си и свободата, е денят, в който оставим всичко да отминава.</p> <p><strong>15.</strong> Трябва да се освободим от представата си за сигурност. И трябва да помним, че обратното на сигурното не е несигурното, а е отвореността към новото, любопитството и готовността да прегърнем живота, какъвто е, вместо просто да “издържаме” на това, което се случва. Най-голямото предизвикателство е да приемем себе си и живота си каквито са, но никога да не спираме да се опитваме да учим и растем, достигайки най-доброто от нашите възможности.</p> <p><strong>16.</strong> И в дъното на всичко е това, че най-трудната част не е да оставим нещо зад гърба си, а дали ще се научим да започваме отначало.</p>     <p><strong>17.</strong> Да стъпим върху чисто нов път е трудно, но не по-трудно от това да останем в ситуация, която вече не ни е „по мярка” или пък, по-лошо, вече не съществува.</p> <p><strong>18.</strong> Понякога промяната е свързана с малко мъка и тъга, които обаче ни помагат да продължим напред и ни показват, че сме залагали на нещо или някой много повече, отколкото си е струвало реално.</p> <p><strong>19.</strong> Когато драмата стане достояние на всички, да се освободим от грубите забележки на другите – това ще е най-добрата стъпка напред, която можем да направим. Повечето от злобните хора не ни мразят наистина. Те просто мразят своето място в живота си и ние сме отражение на това, което те искат да са.</p> <p><strong>20.</strong> Сърцето ни може да е наистина наранено, но постепенно ще се излекува и ще бъде способно да усети красотата на живота отново. Случвало ни се е и преди, и ще се случва отново – животът е една постоянна промяна! Когато нещо свършва или някой си тръгва, това е защото нещо друго или някой друг е на път да пристигне – ще се почувстваме живи и цялостни съвсем скоро!</p> <h4>В допълнение</h4> <p>Може да е трудно да оставим зад гърба си ситуация, в която сме живели с години, дори когато вътрешният ни, мъдър глас ни нашепва, че нещата не са правилни и е време да продължим напред. В този смисъл, можем да изберем да се махнем и да издържим внезапната болка от оставянето зад гърба ни на познатото, за да направим място на нова глава в живота ни, или можем да останем, където сме и да страдаме постоянно, изпитвайки болка през цялото време, която постепенно разяжда сърцето и ума ни, като рак….  Докато не се събудим един ден и не открием себе си погребани толкова дълбоко в нефункционалността на ситуацията, че ни е трудно да си спомним кои сме или какво всъщност искаме.</p>  <p><em><strong>Нека не си причиняваме това!</strong></em></p> <p>Нещата ще се случват неочаквано, нежелано и неконтролируемо. Но винаги можем да изберем да направим следващата мъничка стъпка. Да бъдем смели и да я направим!</p> <p>Нека приемем, че ще правим грешки, ще се учим от тях, ще ги оставяме зад гърба си и ще продължаваме да се движим по пътя си. източник: diana.bg</p>        

© 2020,