<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/04/binary-1327493_640-e1492367363182.jpg"/>Снимка - Pixabay <p>Да се чувстваме зле понякога не е голяма беда, стига тази фаза на блокирана енергия, да не продължава прекалено дълго. Чувството за малоценност и непризнаване, могат да станат причина за вредно влияние в живота ни. Те понижават жизнената ни енергия дотолкова, че често пъти нямаме желание за нищо. Подобно на депресивните състояние, които са липсваща енергия за живот по същността си и обезсмисляне на всичко в живота – така и блокираната енергия е вид депресия.</p> <p>Напрегнатото ежедневие е прекалено претрупано със скрити емоции, които намират отражение в даден момент или в агресия или в чувството за празнота. И в двата случая се чувстваме зле и като, че ли сме попаднали в дупка, от която няма излизане. За да си помогнем е нужно да се отърсим първо от вината към себе си и другите, което е и първата стъпка към преодоляването на това състояние на ниска жизнена енергия. Енергията тече по невидими пътища в телата ни, тя бива отвеждана и привеждана в тях, за да функционират емоционалните ни и душевни състояния. Да се чувстваме зле понякога е добре, стига да не прекаляваме. Както всичко прекалено и тъгата е вредна. Навярно сте чували израза „умря от мъка“ – напълно е възможно! Силата на емоциите е непредвидима, ако нямаме механизъм за защита срещу нея. Отваряйки енергийните си канали, отваряме същността си за света и живота.</p> Всичко е свързано и една стъпка води към втора, така и днешната тъга води към утрешното щастие – стига да не блокира и притъпи чувството ни за живот. Живота е разнообразна палитра от цветове, сивото и черното са голяма част от него и това не е пагубно до момента, в който надделеят и баланса е напълно разрушен. В този момент външния израз на нарушения вътрешен баланс е тъгата. Тя градира или в гняв или в по-дълбока тъга. Не допускайте мнението на околните да ви натъжава и да блокира енергията ви за живот, не допускайте друг да диктува поведението ви, за да изпадате в несъответствие със себе си и да сте дисбалансирани. Просто оставете неодобрението, болката и тъгата да изтекат от вас, като река и като водата да ви пречистят. Щастието е важно, защото е зрънцето на живота, а без зрънце няма и клас. Затова жънете това, което сте посели и не обвинявайте никой за собственото си състояние на тъга. Да се чувстваме зле понякога не боли, стига да можем да изхвърлим тъгата от себе си, като вече употребена енергия.<p></p>