{"componentChunkName":"component---src-templates-blog-post-js","path":"/b/1351b30e2378c6db51ff9df7b6f87b1b_t/","result":{"data":{"site":{"siteMetadata":{"title":"Leonids"}},"markdownRemark":{"id":"c8906395-9b66-5916-b73b-53978f7ed3b0","excerpt":"","html":"<div class=\"gatsby-highlight\" data-language=\"text\"><pre class=\"language-text\"><code class=\"language-text\">      &lt;img src=&quot;https://cdnone.netlify.com/db/2018/01/people-2591187_640-e1514838186486.jpg&quot;/&gt;Снимка - Pixabay        &lt;p&gt;Когато мъжът тихо се приближи изотзад и прегърне своята жена, той със своите ръцете затваря кръга. Кръга на нежността, топлината, разбирането и закрилата. Той разполага жената в средата на своя жив кръг и така ѝ показва неволно, че сега тя е центърът на неговата Вселена.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Мъжът прегръща жената и мълчи. Мълчи и жената. Тя усеща топлата енергия, която се излъчва от горещите и мълчаливи ръце. Когато мъжът прегръща жената – в този миг започват да ѝ израстват крила. В този кръг тя се чувства спокойно и уютно. Тя се топи в тази мълчалива нежност като захар.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Тези толкова скъпи и познати ръце понякога й напомнят едни други ръце. Тези на баща ѝ. В този момент тя се чувства като малко смешно момиченце, което лежи в креватчето си и очаква всеки момент да се отвори вратата и да влезе любимият татко, който идва, за да пожелае лека нощ.&lt;/p&gt;     &lt;p&gt;Той се надвесва над креватчето. Целува момиченцето и го прегръща. Това е топлината на неговите ръце. Тя ще я занесе в сънищата си. Понякога момиченцето-жена не помни баща си. Лицето му идва в нейния сън като топло петно. Но ръцете му помни винаги. Мълчаливите топли ръце.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Жената е родена, за да ражда. И тя винаги донася на този свят нещо, през целия си живот носи. Деца, своите нови усещания или тези толкова ярки, а понякога спокойни пасторални цветове. Жената ражда Пролетта и с настроението си извиква Есента.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Пълната Луна изгрява заради властния зов на нейните нощни въжделения, а на сутринта слънцето изгрява от нейната усмивка. Всички цветя на земята цъфтят заради нея. Ако ги нямаше жените, никой нямаше да отглежда цветя и да ги подарява.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Ето така живее Тя – ражда и изгаря, раздавайки се и често нищо не получавайки в замяна.&lt;/p&gt;     &lt;p&gt;Понякога мъжът тихо се приближава изотзад и прегръща жена си…&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Коя е тя сега, стояща в центъра на неговия жив кръг? Как се чувства тя в този момент? Жена или момиченце? Майка или дете? Любима или любяща? Тишината, с ефирното одеяло на неизказаното, нежно обгръща голите рамена на жената. И скрива от мъжа всичките нейни най-заветни мисли.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;А може би вече не скрива… Нали сега той просто я прегръща, закриля я от външния свят, където е така хладно и мъгливо.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;А тук, в ръцете му е топло и уютно. Сигурно, надеждно и спокойно. Всичко, което жената неволно търси винаги, жадува за него и се надява да получи.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Мъже! Винаги и навсякъде прегръщайте жените си. Въведете ги в центъра на своя кръг. Въздигайте ги с трепетната си чувствена нежност.&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Просто я обичайте! Това ѝ е толкова необходимо. Точно толкова, колкото е нужно и на вас в този момент…&lt;/p&gt; &lt;p&gt;&lt;strong&gt;Автор: Дейвид Тумаринсон&lt;/strong&gt;&lt;/p&gt; &lt;p&gt;Източник: proza.ru Превод: spisanie8.bg&lt;/p&gt;        </code></pre></div>","frontmatter":{"mitle":"Когато мъжът прегръща жената","description":"Когато мъжът тихо се приближи изотзад и прегърне своята жена, той със своите ръцете затваря кръга. Кръга на нежността, топлината, разбирането и закрилата. Той разполага жената в средата на своя жив кръг и така ѝ показва неволно, че сега тя е центърът на неговата Вселена. Мъжът прегръща жената и мълчи. Мълчи и жената. Тя усеща …"}}},"pageContext":{"slug":"/b/1351b30e2378c6db51ff9df7b6f87b1b_t/","previous":{"fields":{"slug":"/b/13b4bbe1fd6d32e141e93dc2b8ff4fab_t/"},"frontmatter":{"mitle":"15 От Най-Големите Неща На Света!"}},"next":{"fields":{"slug":"/b/1088143e0fede127784b733b82f5ff6b_t/"},"frontmatter":{"mitle":"Да обикнеш някого е като да се преместиш в къща"}}}},"staticQueryHashes":["2841359383"]}