<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/03/patuvane-kum-sebe-si.jpg"/>Най-трудното пътуване в живота – това към себе си <p>Най-трудното пътуване в живота е това ориентирано към дълбоката ни вътрешна същност. Пътуването към себе си никога няма край и дори след физическия ни живот продължава в редица други прераждания. Уроците на живота, никога не са достатъчно много и достатъчно осъзнати, като че ли! Същността на един човек се мени всяка една секунда и губи фокуса си, затова и пътят към себе си, който трябва да извървим е стръмен, дълъг и непрестанен. За съжаление или не – преки пътища по това наше пътуване не съществуват. Забравете за лесните изводи и успехи, криволичейки по пътечките на живота си, криволичите по пътя към вътрешното си АЗ.</p> <p>Ако си мислите, че това изключително интимно и вътрешно пътуване зависи единствено и само от вас, много грешите. Въпреки, че по пътя си заобикаляте другите, срещате се и се разделяте, за да се разберете и да бъдете разбрани, трябва първо да разберете останалите. Хората склонни да се застраховат от грешки, пътуват статично към себе си. Само по себе си едно вглъбяване в собствения си свят не е достатъчно. Грешките са тези, които ни обучават. Те са лутането, което ни изгражда и до надгражда, именно техните белези помним и носим на гърба си. Но техните поуки ни водят към истинската ни дълбока същност. Ако най-трудното пътуване в живота, това към себе си, трябва да се опише с три думи, то те биха били – свобода, смелост и експериментиране.</p> Ако не сте забелязали не можем да планираме нищо в този жив живот. Защо ли? Защото, колкото повече съшиваме парчетата, монтираме ги и ги нагласяме, толкова повече непредвидени ситуации излизат. И точно това му е хубавото на живота – непредвидим е, като мълния те удря и променя всичко било до тази секунда. Хората имащи тънката способност да улавят точно този променлив миг, точно тази динамична действителност са щастливци. Колкото по-малко планираме, толкова повече живеем и пътуваме към същността си. Да откриеш вътрешната посока на личността си е най-трудното пътуване в живота. Да следваш тази посока се оказва непосилно на моменти, но бягството или отказа не са решение. Те само приковават човека към миналото и го заграждат в невидим затвор.<p></p> Дори и да имате чувството, че живота ви е само сиво облачно небе, то той е различен. Просто не сте поели и намерили своя път към светлината, която неимоверно се крие зад облаците. Понякога тези облаци са по-твърди и от стени. Да ги пробиеш смело с глава е болезнено, но пък какво те чака над тях! Независимо от тежестта, недоверието и бремето, вървим ли – значи вървим към себе си. Независимо от раните, всеки човек е потребен, обичан, желан и приеман, от някого и някъде. Затова пътувайте към себе си! Въпреки, че това е най-трудното пътуване в живота ви, изминете го оставяйки човешка следа.<p></p>