<img src="https://cdnone.netlify.com/db/2017/05/girl-511880_640.jpg"/>Снимка - Pixabay <p><strong>Всички хора си мечтаят за три неща: невъзможното, забраненото и опасното.</strong> Ето защо родителите избягват да разказват за своите детски фантазии. Освен това сбъднатата мечта преминава от областта на фантазиите в областта на историите с щастлив край, които по законите на паметта се забравят, тъй като губят всякаква актуалност.</p> Колкото и да е парадоксално, родителските забрани и предупреждения стимулират фантазията на детето. „Никога не мисли за бялата маймуна!”*, „Забрави, че можеш да излезеш в такова време!”, „Забранявам ти да дружиш с това момче!”, „Ако не ме слушаш, няма да отидем в зоопарка!”.Мислите ли, че след такива дума детето ще се старае и ще слуша? То ще си мечтае за зоопарка, за приятелство с лошото момче, за разходка в дъжда и за среща с бялата маймуна.<p></p> <p><strong>Децата си мечтаят да пораснат и да правят всичко каквото си поискат. А ето какво им се иска:</strong></p> <p>• да видят какъв е животът в другите страни и евентуално да се заселят там, ако „в тази страна цари пълен безпорядък”;</p> <p>• да се сприятелят с необикновени хора и заедно да се занимават с нещо интересно, щом като родителите им знаят само да „работят денонощно”;</p> <p>• да спечелят много пари и да купят всичко, което искат самите те и родителите им, за да не се оплакват и да не хленчат като малки бебета;</p> <p>• да спят и да ядат когато си пожелаят, а не когато са го определили възрастните;</p> <p>• никога да не боледуват и никога да не умират – да се измисли най-после такова хапче;</p> <p>• да се сдобият с компютър и да играят най-интересните игри на света;</p> <p>• да се оженят за най-красивата актриса, да се омъжат за поредния английски принц или в краен случай за милия съсед чичо Витя – тъй и тъй се развежда;</p> <p>• да станат най-умните, най-богатите и най-хитрите, за да получат награда и после да не им я отнемат.</p> <p><strong>Зад тези стратегии на фантазиране се крият блянове за един идеален свят, такъв, какъвто трябва да бъде.</strong> Методите за постигане на идеалите са подсказани от приказките – това са вълшебството и изключителният късмет. А също и помощта на хора с необикновени способности.</p> <p><strong>А какво казваме ние в този случай на децата?</strong> „Аз също мечтаех, когато бях малък, и какво? После, като ме поочука животът, поумнях…”, „Стига си фантазирал – само гледаш как нищо да не правиш!”, „А кой ще плаща за твоите фантазии?”</p> <p><strong>Идеалите и мечтите ни вдъхновяват за подвизи. Те ни мобилизират в периоди на трудности. Благодарение на тях се ориентираме в събития и хора. Те разширяват нашите хоризонти.</strong></p> <p>А щом е така, децата ни очакват да чуят нещо съвсем друго. „Когато бях малка, исках да отида да живея в голям град. Ето че съм тук!”, „В детството си мечтаех да се омъжа за необикновен човек, за да родя необикновено дете. Точно такова, весело, обсипано с лунички. А то се получи още по-добре! Не съм си и мечтала за такова нещо!”</p> <p><strong>Възрастните, чиито мечти се сбъдват, очароват.</strong> Те преминават в редиците на вълшебниците – същите онези необикновени хора, с които ти се иска да правиш нещо наистина интересно.</p> <p>източник: gnezdoto.net</p>